След падането на Арнор на негово място се образувало Новото Царство (или кралство) на истерлингите. Вчерашните земеделци и номади учудващо бързо се усвоили в каменните градове. Завоюването на Арнор не се съпровождало с масово клане или поробване на жителите – отначало за това следил Олмер, а след това, след като Той си отишъл, истерлингите сами не давали на другите да разоря-ват страната, която смятали за своя. Като се обосновали в Аонор, истерлингите образували военно въоръжено съсловие като заимствали от стария Арнор административния апарат. Терлинг, Първият Владетел на Новото Царство, предвидливо решил да не се намесва в живота на покореното население. Той отменил много данъци, премахнал военната повинност, решително и жестоко се разправил с шайките мародери от най-различни племена, които известено време след края на войната действали по границите. Ануминас и Форност попаднали в ръцете на победителите практически невредими. Терлин се короновал в старата столица на Арнор, като се обявил за законен наследник на крал Елесар. Владенията му се простирали от Форнидон до Брулените хълмове на запад, от Бледоздрачните хълмове до Ерин Ворн на юг. Тарбад станал най-далечният преден пост на Терлинг на Зеления път.
Графството се оказало под истерлингски скиптър, но след разгрома на нахлулата там банда орки, Терлинг сметнал за по-добре отново да потвърди неприкосновеността на земите на хобитите.
На бреговете на новия залив, образувал се на мястото на Сивите заливи, и до южните разклонения на Сините планини се настанили бившите жители на Дейл и Есгарот, дребните родове от Рованион, част от истерлингите земеделци от близките към Дейл области, немногобройните обитатели на Айбор и Търговската Област, тръгнали на запад заедно с войските на Олмер Велики. Неголямото, но войнствено и силно кралство го управлявал Отон. На запад владенията му се ограничавали от Южния Път.
Държавата на Отон много бързо почти се сляла с Морския народ.
В Минхириат и Енедвеит се заселили хегите, ховрарите, хазгите и разни други дребни племена. Образували се три племенни съюза: ховрарски на брега между старото устие на Брендивин и мястото на вливане в Морето на Гватхло. Под властта на хегите попаднали областите на цялото пространство от Мъгливите планини до самото Брее, от Голо Бърдо до Роханския пролом. Хазгите се обосновали в исконните си земи до границите на Страната Дун. Между тези съюзи никога нямало постоянен мир, непрекъснати набези, големи и малки сблъсъци – всичко това впоследствие облекчило на Еодред неговата знаменита Реконкиста.
Кратка хронология на Четвъртата
Епоха от смъртта на Крал Елесар
до началото на нахлуването
на Олмер Велики
(Годините са дадени по летоброенето на Графството)
1541
Смъртта на Крал Елесар. Елдарион, синът на Господаря Арагорн и Господарката Арвен Ундомиел, приема короната на Гондор. Обединеното Кралство се намира в зенита на могъществото. Арнор заема земи от Бледоздрачните Хълмове до и от Лунния залив до Южното Плато. Гондор – от Порос до западния край на Белите Планини.
1542
В Дейл умира Боромир II, синът на Боромир Гондорски, син на Денетор, Наместникът на Гондор. Боромир II умира, доживял до 138 години, и последните му думи били: „А аз все пак надживях нахалника, доведен на трона от онзи скитник в сиви парцали!“ Преди смъртта си Боромир II предава на сина си Делвен I Черния Меч на Еол и приема клетвата му „вечно да ненавижда рода на Елесар!“ Делвен I бил един от първите свободни Златотърсачи в областите на Северно Прируние.
1550
Господарите на Велик Харад започват да завоюват източните и югоизточни земи.
1560
Започва война между Кралството на стрелците и истерлингите земеделци, които са изтласквани от номадски-те племена.
1561-1562
Обсадата на Есгарот. На помощ на крал Берн идват джуджетата от Еребор. Истерлингите са отхвърлени. По време на тази война намира смъртта си Делвен I, внук на Боромир Гондорски на възраст от 102 години. Черният Меч преминава при Кериамир (роден 1520).
1569
Олвен I, син на Кериамир, се ражда в Есгарот. Веднага след това семейството се преселва обратно в Дейл.
1570-1585
Кралството на Беорнингите разпростира властта си върху цялата долина на Андуин от Сивите планини до Липосвет.
1588
Разтревожен от слуховете за орки, забелязани в Мъгливите планини, Беорн VIII възстановява Гундабадския Мост