ГУРАХ: Полубог, съратник на бог Моллох. Създал множество чудовищни създания, едно от които е Глутницата на Гурах.
ГУРМАН: Любител на изтънчените кулинарни удоволствия, гастроном,
ДАГО: Още ДАГА. Вид кама с особен предпазител на ефеса, служещ за задържане и пречупване на вражеското острие.
ДАЖБОГ: В славянската митология – бог, свързан със Слънцето.
ДАЙКА: Скална жила.
ДВУРЪЧЕН МЕЧ: Дълго право хладно оръжие с двустранно наточено острие и удължена дръжка. Поради своята тежест се използвало предимно с две ръце и затова е наречено двуръчно.
ДВУЯНКА: Музикален инструмент от трако-елинска-та античност. Състои се от две разперени под ъгъл конусовидни флейти с общ накрайник.
ДЕЛИРИУМ: Състояние на бълнуване и безсъзнание.
ДЕПЕША: Спешно писмено съобщение от командващ офицер до подчинените му.
ДЖЕЙНАР: Животно от рода на газелите, сега обитава полупустинните райони на Европа и Азия.
ДЖИН: Дух, който излиза от бутилка и обладава значителни магически сили.
ДИОНИСИЙ: Божество от тракийски произход, бог на плодоносещата сила на земята, на растителността, на лозата и на виното.
ДИСЛОКАЦИЯ: Прехвърляне, разместване на сухопътни войскови части.
ДОЗОРИ: Изпратени пред линията на основната войскова част малобройни разузнавателни отряди. Задачата им е да следят за придвижването на противниковите сили.
ДРАКАР: Старинен малък боен кораб, предимно с ветроходно снаряжение. По изключение се е движел и на весла. Любим плавателен съд на древните викинги.
ДРЕЙК: Малък неотровен дракон, подобен на уивърна. Големината му рядко надминава тази на едро куче. Живее на ята.
ДРИАДИ: Горски нимфи, самодиви в древногръцката митология. В келтската и уелска митология – духове на дървета, с които друидите се свързвали за вдъхновение.
ДРОМОН: Голям древен плавателен съд, с предимно търговски функции. Във Византия – боен кораб сто души гребци и толкова екипаж.
ДРОТИК: Леко метално копие, използвано за лов и война. Острието му обикновено е изработено от кост, мегал или камък.
ДРУЗА: Група сраснали, слепена с обща основа група кристали, оформена само в свободния си край.
ДУМВИР: Еди от двамата равнопоставени командващи флота или военна кампания в античния свят.
ДЮЙМ: Мярка за дължина, равна на 2.50 сантиметра. Използвана от народите в Северна Европа, сега останала само в Холандия.
ДЪН: Укрепено селище на сакси, келти и брити в вредните векове.
ЕГЕР: Въоръжен ловен надзирател, или предводител да ловна хайка. В някои армии от 17 – 19 век – вид леко въоръжена конница.
ЕГИСИАСТ: Прокълнатия меч, известен още в скандинавската митология и като Счупения меч. Последното оръжие, изковано от легендарния трол Трейн. Носи проклятие на притежателя си. По време на Великата война между държавите на елфи и троли – Елфхайм и Тролхайм, е поправен от бога на скандинавските ковачи – Болверк. В ръцете на човека Скерфолк, отгледан от елфите, спомага за разгрома на армията на тролите. Става причина за смъртта на Скерфолк и природения му брат – берсерка Валгард.
ЕЙЛ: Вид силно черно английско пиво.
ЕКЗОРСИСТ: Вид заклинател, прогонващ зли сили прокълнати или омагьосани с черна магия хора.
ЕЛФ. Митично същество, обладаващо свръхестествени Дарби. Живее хилядолетия и е добронамерено спрямо хората.
ЕЛДА: Едногодишно фуражно и медоносно растение, чийто зърна се ползват вместо жито.
ЕНИГМА: Сложна логическа задача за разрешаване.
ЕСАУЛ: Низш офицерски чин в казашката войска.
ЕСКАДРА: Група кораби под общо командване.
ЕСКАЛИБЪР: Мечът на владетелите. Най-популярното оръжие в земната история. Творение на ковача-трол Трейн. Отначало атрибут на владетелите на елфите, след изчезването на тяхната цивилизация се появява а средновековна Британия. Езерната лейди Немю с посредничеството на магьосникът Мерлин го дава на крал Утер Пендрагон, а след това и на сина му Артур.
ЕФЕС: Предпазна част на хладно оръжие, между острието и дръжката.
ЕФЕСТРИДА: Плащ с многобройни закопчалки, предимно фибули.
ЕФТАЛИТИ: Обединени племена от ираноезичен произход, наречени още бели хуни.
ЕШМЕДЕМЕ: Голям пир, угощение.
ЗАБРАЛО: Подвижна предна част на шлема, която може да се спуска, за да защитава лицето.
ЗАКЛИНАНИЕ: Словесна формула, израз с реална или предполагаема тайнствена магическа сила, която предизвиква добро или зло.
ЗАКЛИНАТЕЛ: Лице, което произнася заклинание.
ЗАЛМОКСИС: Тракийски жрец-цар, вероятно от племето на гетите, обожествен след смъртта си. Образът му постепенно се слива с този на гръцкия бог Дионисий – бога, комуто е служил.