С пробита глава рухна единият от противниците, двама от другите изоставиха плячката и се обърнаха към хобита. Единият изтегли къс меч, а другият бързо смъкна от колана си ласото. Отзад също се приближаваха врагове и хобитът хвана меча си.
Срещу него застанаха двама наведнъж - вторият пристигна отзад - и ако не бяха уроците на Дребосъка, лошо му се пишеше. Но нападателите, колкото и да беше странно, се оказаха не много умели майстори на меча - ударите им бяха силни, но не бързи, и очевидни - хобитът лесно отгатваше направлението им. Един, втори, трети път - острието му отбиваше връхлитащите от две страни удари. В първия момент той с крайчеца на съзнанието си се учуди защо никой не го заплашва откъм гърба, а после, след като улучи сгоден момент, разбра, че джуджетата са успели да го прикрият и сега стояха заедно в голям кръг, в самия център на който се оказаха изплъзналите се за известно време от вниманието на хобита кончета.
В шлема на хобита отново се пречупи стрела и звънтенето в ушите неочаквано проясни мислите му. Той изведнъж скочи право към веригата от движещи се врагове и високо заврещя, вдигайки ръката си в метална ръкавица, с окървавен (бе успял да закачи единия от нападателите, разсече му ръката под рамото) меч:
-Спрете, безумци! В името на Господаря ви заповядвам! Сандело ще ви даде да се разберете...
Като по вълшебство нападателите спряха. Страшна тишина надвисна над мястото на битката и хобитът с трепет чакаше, почти престанал да диша - ще подейства или не неговата хитрост?!
-Ами че те са от нашите! - изумено проехтя в тишината нечий кънтящ бас. - Защо веднага не казахте? Да ви порази гръм, безделници!
Единият от противниците им, могъщ воин в меча кожа, с дебел меч в ръцете, се обърна към своите:
-Защо веднага не попитахте? А вие - защо веднага не казахте?
Слугите на Господаря Еарнил, бързащи със спешно поръчение, нямат време да се обясняват с всеки, решил да провери здравината на мечовете им! - високомерно викна Торин. - Зяпльо, щяхме да ви изпосечем! Не, непременно ще разкажем всичко на Сан дело!.. .
При тези думи всички нападатели без изключение, като по команда, паднаха на колене, разнесе се многогласен шум, в който отначало бе трудно да се разбере нещо, но след това Фолко схвана - нападателите молеха за извинение, след това водачът им, ставайки, помоли пътниците да не се гнусят да опитат басканската им трапеза, в знак на това, че нямат лоши помисли срещу слугите на Великия Господар.
- Да няма нов капан? - промърмори Строри.
Но във временния лагер опасенията им се разсеяха. Басканите толкова се стремяха да угодят на гостите, че водачът им не се обиди от молбата на Торин да отпие пръв от поднесената им голяма чаша. По- нататък те зачерпваха горещото, упойващо питие от общия котел, откъдето го взимаха и всички останали. Пък и в огромния глиган - един за всички - също беше трудно да се натъпче отрова. Разбойниците едва ли бяха подготвили предварително капан за тримата спътници.
Фолко, верен на практиката си да научава повече за новите земи и народи, подробно разпитваше оказалите се около един огън с него неотдавнашни врагове.
Участта на този народ се оказа наистина жалка. Забравени от всички, изтласкани в неплодородните горски земи, басканите можеха да изкарват яда си единствено върху беззащитните и невинни пътници, от големия път, който обаче бе запустял след нападението на хазгите миналата година. Хобитът беше поразен от това как неговите събеседници говореха за Господаря:
-Той е слънцелик, в негово присъствие чувствам, че ние пак ще се надигнем и ще отмъстим на тези подмазвачи на елфите (Фолко си спомни, че именно по този начин говореше и Герет), ще ги изхвърлим от къщите им и сами ще отидем в новите западни земи, където ще има място за всички, които служат предано на Господаря, да се удължат дните му завинаги! Той пръв дойде при нас, след толкова години на забрава... Той дойде и уважително говори с нас и ни показа силата си, поразявайки ни със страх, идващ от дълбините на неговата същност. Той идва, и все едно могъща сила те подхваща, и ти чувстваш, че в теб има сила и злоба да прегризеш гърлото на десетина врагове, преди да загинеш самият ти... И ти знаеш, че той ще настъпи, онзи велик ден, в който ще си завоюваме нови земи - тези, които посочи Господарят. На него са му известни пътищата и начините, той е велик и непобедим!
През нощта приятелите спаха лошо. Не свалиха доспехите, страхувайки се от ново нападение. Нали щом името на Сандело извиква сред басканите такъв ужас, стопаните могат да решат, че е по-сигурно да довършат опасните скитници, отколкото да ги допуснат пред очите на гърбавия, за да разкажат за тяхното прегрешение? Но страховете на тримата другари не се оправдаха и нощта мина спокойно.