-Така ли?! - повдигна вежди Шаннор, а Ратбор чак се наведе напред и юмруците на могъщите му ръце се свиха.
-Пак са започнали, мръсните разбойници! - свил вежди, произнесе воеводата, а после бързо и пламенно заговори на своя език, обръщайки се към старейшината, но старецът го спря.
-Ще обсъдим това по-късно, Ратбор - той преднамерено заговори на Общия език. - Не мисля, че нашите гости ги вълнуват старите ни сметки с басканите. Работата е там, че, сблъсквайки се с тях, научихме, че те отново са се подчинили на някой, който им е дал надежда, обещавайки им плодородни и свободни земи като награда за вярна служба. А после по горите и по реките, от Морето до Планината се разнесе Ъест, че се събира банда да търси плячка на запад и някои от басканите тръгнаха. Тези обещания не подминаха и нас. Няколко от нашите млади хаймани, като се полакомиха, срам ме е да го кажа, от плячката, тръгнаха след Господаря и тогава чухме още едно негово име: Трег. Аз съм го виждал - преди три или четири години, когато току-що бе започнал да събира войските си. После научихме, че той с хитрост и коварство е завзел областите, които са зад Планината, и готви голям поход на запад. Трег изпраща при племената на дорвагите пратеници, единия го видях - гърбав, страшно силен! Те викаха всички нас да тръгнем с тях. Но ние сме свободни хора, нямаме нужда от чуждо. А тези момчета, които се съблазниха и изоставиха дома си, измиха провинението си с кръв - нито един от тях не се върна... Войнството на Трег - или Олмер, както е по-известен, мина оттук преди четири дни. Бяха много и с тях вървяха такива, каквито никога не сме виждали. Хора и не хора, чак страх да те хване. Поискаха и да минат, и храна да дадем, и през цялото време ни викаха с тях, приказваха нещо за елфите, за това, че с тях трябва да се приключи... Силата на Господаря е нараснала, но някак си не е по-човешки. Като че ли всичко му е наред - висок, строен, величествен вид, а при нас хората при вида му започнаха да се обливат в студена пот и полека-лека - по храстите и по мазетата да се крият. Говори ни той, кани ни, само че ние сега сме учени... Той се разпореди тук да остане отряд от негови арбалетчици. Гарнизон ги нарече... И тогава решихме - стига. Ако искаш да воюваш - воювай, но стражи на нашата земя на никого няма да позволим да слага! Да предизвикаме караница с отряда му беше лесна работа. Първоначално ни вкараха зад оградата, опитаха се да щурмуват, но тогава Ратбор изведе нашите воини. Останалото го видяхте...
-Искате сами да се справите с Олмер?! - попита Торин, с възхищение гледайки старейшината, мъжеството и смелостта на когото не бяха изхабени от годините. - Той е силен, много по-силен, отколкото може да си мислите, гледайки тези малобройни отряди, които успя да изведе след разгрома. Той подмами даже хазгите - чували ли сте за такива? - и отново иска да събере под своя власт силна армия.
-Сами с Олмер не можем да се справим - спокойно потвърди Шаннор. - Не е толкова просто да се съберат всички дружини на дорвагските родове - за това трябва някой много силно да ни засегне всичките. Никой и никога не се е опитвал да разполага при нас свои отряди, даже Айбор. Само когато нашите сблъсъци с басканите заплашваха да се превърнат в голяма война, тук изпращаха граничната стража от други места... Разбира се, ако Трег реши да ни отмъщава, ще му излезе много скъпо, но ако се престори, че нищо не се е случило, то копията ни ще си останат да висят по стените. В поход срещу него няма да тръгнем, имаме си достатъчно свои грижи.
-Но той може да започне ужасна война! - възкликна Торин.
-Нека да воюва - студено подхвърли Шаннор. - Ние не бива да се месим. Разбира се, ако нападне Айбор, тогава работата е друга. Но той никога няма да го направи!
-И защо? - нетърпеливо попита Фолко.
-Защото в Айбор най-вероятно ще го подкрепят... - тъжно поклати глава старейшината. - Там обичат смелите и силните, които могат да посочат пътя на дружините, да водят и да разполагат войски. Търговският град винаги има нужда от воини, дори ако не им е чиста съвестта. Само ние, дорвагите, си стоим в нашата родина и земя на дедите ни. На нас ни стигат пустите земи на север и изток и от време на време се срещаме - тайно, разбира се, с елфите... Не се стремим да властваме над другите, искаме да задържим своето, а и да го разширим, то ще отнемем земи от пустините, не от съседите си. Такива като нас са твърде малко в Айбор. Истерлингите-земеделци, които живеят покрай Карнен и бреговете на Морето, си точат зъбите за черните земи на равнините, братята им - номадите... на тях им дай просто да понаграбят от чуждото и да хванат пленници, за да им работят. Да не говорим за бас- каните, тези грабители и кожодери!