-Вие сте първите по дългия ни път, които не са се поддали на лъжите на Олмер - с отчаяние стисна юмруци Торин. - Мнозина той прелъсти, мнозина се поддадоха и сляпо тръгнаха след него. Той покори не само хазгите и басканите, известни и на вас, той накара да слязат от правия път немалко западни племена, увличайки ги заради отдавнашните им обиди от Арнор или елфите, иди че разбери дали измислени или истински.
-Дорвагите вече три пъти закриваха с телата си Айбор, когато всички други падаха по очи пред пришълците от равнината и молеха за пощада! - хладно, но гордо промълви Шаннор. - И всеки път нашите най-добри воини оставаха там, на юг. Ти ни предлагаш да поемем отново ролята на спасители? Само че сега вече не само на родината си, а на цялата Средна земя? Но, уважаемо джудже, каква нужда имаме ние да пазим Запада? Не се познаваме с Арнор - той е прекале но далеч от нас. А кралят на Гондор веднъж сам беше тръгнал на поход срещу нас, искайки да подчини богатата Търговска област. Освен това засега никой не е доказал на народа на дорвагите, че тази война, която може би замисля Олмер, изобщо ще избухне.
-Нима вие хващате оръжието само когато врагът стои пред прага ви! - в яда си подхвърли Торин. - Сега, за да се загаси пламъкът на новата война, ще бъде достатъчна кофа вода, докато после няма да стигне цялото Велико море. А пламъците на пожара не избират кого да погълнат!
Старейшината и воеводата се спогледаха, личеше си, че думите на джуджето не им харесаха и Фолко дипломатично побърза да смени темата на разговора.
-Почтени Шаннор, ти каза, че вие понякога се срещате с елфите. Нима ощети има в нашия свят?
-Разбира се - сви рамене старецът. - Но са малко, много малко. Срещал съм се и с тези, които още живеят под властта на крал Трандуил в северната част на Мраколес, който е между Еребор и Андуин и с тези, които са се отбивали по нашите краища от Изток. - Бръчките по челото на старейшината се разгла- диха, устните му се усмихваха, в очите се появи топъл отблясък. - Те наистина са Прекрасният народ, пазители на древното Знание. Те ни учеха, водейки ни от мрака към светлината, учеха ни да виждаме красотата в обикновеното. И говореха за това, че не бива да се страхуваме от смъртта, Проклятието на Хората, защото тя е свидетелство за някаква друга участ, приготвена ни от Устроилия този Свят. И много други неща говореха те, разказвайки ни за отдавна отминалите дни и отдавна заглъхналите войни, за светлото, но застинало Задморие и за могъщата и прекрасна, но студена Кралица... Елфите се появяваха като леки сребристи призраци и отново се разтваряха в дълбините на горите, и тогава сърцата на хората от нашите родове просветляваха, ставаше ни по-леко и се появяваха нови сили. От елфите научихме и историята на Войната за Пръстена. Те много говореха за миналото и никога - за бъдещето, винаги напомняйки, че предсказанията са лоши помощници. Но знаем, че в нужния момент, ако ни бъде много тежко, те, елфите, ще ни помогнат... Понякога ги молехме да ни покажат дома си, но те само се усмихваха и клатеха с глави, казвайки, че всяко нещо идва с времето си.
-А говореха ли те нещо за магьосници? - попита изуменият от този разказ хобит.
-За магьосници? - повдигна вежди старейшината. - Говореха, но между другото. Магьосниците са слуги на Великата Кралица, изпратени да противостоят на първородния Мрак, приел в онези дни поредния си облик, който е трябвало да бъде разрушен. Но магьосниците, съсредоточили в себе си немалки и непонятни за смъртния сили и знания, се разпоредили с тях по-своему. Единият, знам, изобщо се предал на злото, другият станал господар на животните, птиците и растенията, третият изгубил две хиляди години за открита борба с Черната кула, в края на краищата прехвърляйки главната тежест на раменете на малко същество от невъобразимо далечна оттук западна страна, а после заминал зад Морето. Почакай, не искай от мен твърде много! - в шеговит страх спря да говори Шаннор, виждайки как хобитът подскача на място от нетърпение в желание да му възрази. - Аз само си припомнях чутото за много години от Източните Елфи. Пратениците на Трандуил говореха друг.
-Но може би те са споменавали Черните джуджета, Пътеката на съцветията, Дома на Високия или Първите слуги на стихиите? - с молба попита хо- битът.
-Никой няма сили да се удържи от търсене, когато дори и с крайчеца на ухото си чуе за тези чудеса - отговори замечтано старецът. - Споменаваха някои неща, но само между другото, и за всичко, изброено от теб, разказваха като за неща, от които смъртните трябва да се държат по-надалеч. А говорят ли ти нещо Нощната господарка, Клисурата на скачащите камъни, Съкровището на Ореме?