-Само за Ореме съм чувал някои неща - призна хобитът.
-А знаеш ли, че още по-далеч на изток има невероятни земи, където дори и не са чували за никакви Пръстени? Че някъде има страна на Великия Орлан- гур? Знаеш ли Гълтачите на скали? За Черната бездна, не, не за кралството на джуджетата на Запад, а за истинската Черна бездна, където обитават учудващи, невиждани живи създания, неподвластни нито на Светлината, нито на Мрака? Знаеш ли, че там, в Източните Страни, както и преди странстват търсачите на Съкровището на Ореме, за което никой не знае къде е и какво има в него, известно е само, че съществува? Че има области, където властва Нощната господарка и смъртните живеят във вечен ужас пред незримата, непредотвратима Смърт, която идва през нощта в образа на най-ужасно същество, против което още никой не е устоял? Че на света има много сили, и бели, и сиви, и черни, сред които Елфите на Запада, постоянно гледащи към морските далечини, са само малък отряд? Та така, момче, прости ми тези думи - ти си още толкова млад! Всичко това научихме от Източните Елфи... Но не вникнахме дълбоко в тези думи. Човекът е длъжен да оре, да сее и събира житото - и да не се вре без нужда там, където ще го размажат като муха. Искаш да научиш повече за това? Тогава търси, чакай, и може би след като поскиташ година-две по нашите гори, ще срещнеш елфите...
-Ами Олмер? Вие можете да го спрете, та нали той е враг и на вас, и на елфите, от които сте видели толкова добрини! Защо не искате да излезете срещу него?
-Защото не обичаме войната! - отговори Ратбор вместо Шаннор. - Ние воюваме по необходимост, а не по желание, както, да кажем, истерлингите.
-Но в такъв случай войната сама ще дойде при вас! - възкликна Торин.
-Тогава ще й дадем отпор - невъзмутимо отговори воеводата.
-А ако е вече късно?
-Искаш да кажеш - против нас ще се окаже прекалено голяма сила? Но откъде ще дойде тя? Равнинната конница няма да може да намери път през нашите гори и блата, а с пехотата някак ще се справим, повярвай ми, налагало ни се е да се защитим.
Възползвайки се от прекъсването на разговора, гостоприемните стопани поканиха приятелите на богато наредената маса. Дребосъка се поободри, като видя пенещите се чаши с тъмна бира, а Торин равнодушно се вглеждаше някъде надълбоко в себе си, обмисляйки напрегнато нещо...
Като че ли изгубили ентусиазма си, приятелите по време на целия обяд говореха с дорвагите за други неща. Разказваха за преживяното, за Арнор, за джуджешките селища на Запад, но още повече разпитваха сами и стопаните с желание им отговаряха. Те научиха, че дорвагите са много, че земите им се простират на стотици лиги на Изток. Те владеят цялата гора, който се е проточила от Великия източен хребет, наричан още Барски, което в превод на Общия език означава „изобилен на блясък". Джуджетата веднага ностриха уши и Шаннор, усмихвайки се, каза, че ручеите по тези места, подмивайки склоновете, често оголват залежи от скъпоценни камъни. Но джуджета в Барските планини няма, там живеят съвсем други същества, покорили се на Нощната господарка и на свой ред покоряващи за нея нови земи, откупвайки се от това неумолимо създание чрез живота на пленниците. Хобитът неволно хвърли не много смел поглед към тъмните ъгли на къщата, където се натрупваше мракът, и побърза да заговори за Пустата планина и Горите Ча.
Ратбор отговори, че някога, много отдавна, Пустата планина е била мястото, от където хората на Запада са добивали редки камъни и руда, извозвали са мрамор за украса на кралските дворци на Юга, джуджетата срещу добра цена са продали на хората тези места, а самите те са се преместили в недокоснатите Хелийски планини. През онези години са възникнали първите селища на мястото на сегашните Айбор и Невбор. Хората от Гондор са тръгнали към Горите Ча за толкова необходимата им дървесина, но Изтокът успял да се защити. Стигналите до наши дни предания, грижливо съхранени от дорвагите, са донесли известия за невиждани, изпълзели изпод земята чудовища, полузверове-полурастения (Фолко веднага си спомни за ентите). Те излезли от своите тайни блатни леговища и убили няколко десетки дървосекачи, но никого не преследвали извън границите на гората. Научени от горчивия опит, гондорците оставили Горите зад Планината на мира и тогава се появило това име - Ча, което в превод от баскански означава „подземен ужас,,. И досега за тези Гори се носи лоша слава. Говори се, че изгонените от елфите от Мраколес огромни хищни паяци са си намерили убежище по тези места, че между дърветата има такива, които от само себе си се изкопават от земята и скитат по пътечките, прокарани неизвестно от кого, и се отбиват в населените от хора области, като хващат невнимателните и им чупят костите с клони. („Хуорни, не друго" - помисли си Фолко.) А полугласно се предаваха новини за още по-странни работи. За омагьосани поляни, където в нощи на пълнолуние се събират на бденията си гурите, а служещите им огромни жаби донасят там отвлечените в селата бебета. Събралите се там варят особени, тайни отвари, които дават на откраднатите деца да пият и те завинаги се превръщат в роби. Или убиват живата си плячка и от кръвта им си варят страшни ястия... („Кои пък са тези гури?" - учуди се хобитът.) И ако такъв гур си свие подземно гнездо някъде близо до село, хората го изоставят - той отравя кладенците, засипва и пресушава изворите, разваля житото, изпраща страшни болести. Горко му на онзи, който по невнимание се сблъска с няколко гура! Самите те са неголеми на ръст и ако гурът е сам, смел и опитен ловец може да го убие, но ако са пет-шест... Ще го настигнат, ще го хванат и ще го завлекат под земята, където ще го накарат да събира корени от млади тополи - любимата им храна, а когато човекът остарее, го изяждат. И още се говори, че тези гури събират сили, за да могат един прекрасен ден да излязат от доброволното си заточение и да превърнат в свои владения цялото Прируние, като лишат всички, които дръзнат да им се противопоставят, от воля и мъжество, като изпратят обезсилващ страх. („Интересно, откъде знаят всичко това? - помисли си хобитът. - Прекалено много прилича на женски приказки!"). С една дума, никой не се решавал да влиза в тези Гори, те стояли, като несъкрушими бастиони, ограждайки от юг и изток неголямо свободно пространство между тях и Пустата планина...