-Нещо прекалено много хора говорят за този Небесен огън! - мрачно промърмори Торин. - Да ме вразуми Дурин, за какво му е на Олмер тази дупка?!
-Повече раненият не можа нищо да добави. Той и така говори дълго, силите му се изтощиха и главата му безсилно се отпусна назад. Като безшумна сянка около него се появи старица с някакви нови билки. Шаннор направи знак, че е време да вървят.
-Какво ще кажеш сега? - попита го Торин, веднага щом излязоха на улицата.
Ще говорим и ще мислим... - изведнъж студено произнесе Шаннор, а очите му вече гледаха някъде над главите на приятелите. - Трябва да съберем големия съвет на родовете от нашето коляно... Починете си, приятели, къщата за вас скоро ще бъде готова; Ратбор ще ви покаже и ще се разпореди.
Старейшината, почти без да се прегърбва и да се подпира на тоягата си, закрачи бодро към колибата си. Ратбор повика няколко момчета, бързо и строго им заповяда нещо и те, хвърляйки любопитни погледи към пришълците, светкавично се разбягаха в различни посоки. След известно време приятелите вече седяха в неголяма чиста къща, а понитата им получиха сено в изобилие.
-Небесния огън, та Небесния огън! - блъскаше си главата Торин. - Какво му е трябвало на Олмер в тази дупка? Не ми излиза от главата онзи ров, дето го видяхме в Арнор - кой ли е ровил там, нима е бил Олмер?
-Почакайте! - изведнъж се подсети Фолко. - А фибулата, която намерихме?!
-Фибулата?! - подскочи Торин. - Вярно! Ние отдавна я забравихме! Трябва да разпитаме ранения!
Лицето на дошлия на себе си през това време човек се разтегли в слаба усмивка.
-Да, познавам я... - проговори немощно той. - Тази рисунка често я срещах на фибулите им и другите неща, това е техният знак... Но откъде я имате?
-Взехме я в битка - кратко отговори Торин, без да се впуска в подробности.
-Видях почти същата у Берел - добави раненият.
-Значи именно той е бил там, където намерихме нашата брошка! - уверено рече Торин, като мереше с крачки стаята.
-Но дали е бил сам? - подхвана и Строри.
-И е взел нещо оттам, това поне е сигурно - обобщи Фолко. - Само да знаехме - какво?
-Защо е трябвало да убиват робите? - не спираше Торин. - Ясно, за да не разбере никой... За какво? За интереса му към Небесния огън знаеше даже Герет! Може би са видели нещо в онази дупка?
-Дупка като дупка... - промърмори Дребосъка. - Странна, наистина, дупка, но нали вие не сте забелязали нещо особено там.
-Може би именно това особено нещо той е взел със себе си? - предположи Фолко. - И именно това са видели онези, които са разкопавали дупката!
-Накратко, не е лошо да изпреварим Олмер при следващата дупка - отбеляза Торин. - Съдейки по картата, тя не е много далеч... Наистина, не знаем пътя, но сигурно дорвагите могат да ни дадат водач.
На Дребосъка явно не му се искаше да се вре някъде по дорвагските пущинаци, той се нацупи и изви уста.
-Ти можеш ли да довършиш поне един свой план, Торин? Колко още ще блуждаем тук? И откъде знаеш, че той вече не ни е изпреварил? Та нали това е неговата родина... Със сигурност всички околни гори са вече претърсени!
-Не мисля - отговори Торин. - Та нали той препусна при хазгите и кой знае кога ще се върне...
-А може би всички само си мислят, че е при хазгите - не се спираше Строри - а самият той е на съвсем друго място?
-Ние, все едно, трябва да търсим път към Планината - каза примирително Торин. - Кой знае къде ще намерим пътека? Така и така ще се наложи да претърсим доста клисури. Може пък и да ни провърви и да видим тази следа от Небесния огън преди там да е бил Олмер. Тогава може би ще ни стане ясно за какво му е!
Нито през този, нито на другия ден те не видяха Шаннор и воеводата. От селището летяха нанякъде спешни пратеници. На втория ден при тях дойде Ратбор.
Родовете от коляното на Етар са известени за всичко, странници от Запада - намръщено каза той. - Самият аз искам да ви попитам: какво смятате да правите?
Каквото смятахме и преди - сви рамене Торин. - Да отидем в леговището на Олмер и да го довършим.
-Кой знае, може и да е по-добре, отколкото да се пращат многобройни войски - въздъхна воеводата. - Молим ви да вземете с вас няколко от нашите разузнавачи. Ако родовете все пак се вдигнат, ще ще имаме нужда от точни сведения за враговете И освен това онзи човек, Ерлон, раненият арнорец, също иска да тръгне.