Погледът на Наугрим още в първия момент здраво се вкопчи в хобита, някъде в дъното на черните зеници, където, като огън от тайните ковачници, трептеше аленият пламък на мисълта, и този поглед омагьоса Фолко. Хобитът отново неволно хвана дръжката на гърдите си - и разбра, че силата на камата властно го бута напред, към това невероятно същество. Той изпита нещо подобно на това, когато камата го водеше към Синьото цвете.
-Здравей, отдавна чаках теб и твоите спътници - обръщайки се към хобита, заговори Наугрим с плътен бас. - Ти все пак хвърли съдбата си на чашата на везните. Да вървим - ще говорим и аз ще се постарая да ви помогна да откриете единствената пътеводна пътечка в това море от мрак, което ще ви заобиколи, веднага щом излезете от гостоприемна Хелия.
Той протегна на хобита ръка, разтваряйки тъмнокафявата си длан, грапава от здравите като камък мазоли, обратната й страна се пресичаше от няколко бели белега, особено забележими върху потъмнялата от времето и работата кожа.
Наугрим заведе тримата приятели в своята обител - оскъдно осветена от няколко лампи, а всички стени бяха окичени с толкова красиво изработено оръжие, че джуджетата загубиха дар слово.
-Камъните не са тук - внезапно се усмихна в отговор на незададения въпрос Наугрим. - Те са долу, в тигелната... Но стига! - той изведнъж повиши тон. - Това, което ще ви кажа, е само за вашите уши, и даже на най-добрите си приятели не бива да го разказвате.
-Защо? - учуди се хобитът.
-Нали си чувал думите, че всяко знание трябва да бъде заслужено. Вие заслужихте. Останалите - не.
Наугрим стоеше, висок и строг, а лицето му бе лишено от всякакви страсти - не съдия, а само изпълняващ предназначението на Онзи Непознатия, в чиито ръце се клатят Везните и на когото единствено е дадено да съди и да направи така, че равновесието никога да не се наруши. И Торин, и Дребосъка някак си смутено млъкнаха, гледайки застиналия като статуя Наугрим. Той посочи с жест каменна пейка, покрита с килими, и хобитът послушно седна. Наугрим остана изправен, лицето му се разсичаше от резките черни сенки от падащите лъчи на слабата маслена лампа. Той редуваше Общия език с древноелфически и беше странно да слушаш нежния език на елфическо Задморие в тъмната пещера на Хелийските планини, където звучеше Квенея, езикът на Валинор. Фолко го разбираше, той самият бе учил този език по старите записки на Билбо, дадените от него текстове и паралелни преводи, беше го учил просто така, без да вярва, че Високата реч някога ще зазвучи отново, но беше сбъркал.
-Вие сигурно имате куп въпроси? - говореше Наугрим. - Искате да знаете кой съм аз, какво означава пророчеството ми, какво знам за Олмер, за Изтока, Юга и Запада, и за всичко останало, включително Музиката на Айнурите и Първия Велик Враг. Ще ви разочаровам - разрешено ми е да ви кажа малко, много повече предстои сами да откриете. И така, вие вървите по следата на Краля-без-Кралство, изчезнал зад Планината и развял там своето черно-бяло знаме. Надявате се да го убиете и да избавите Средната земя от нова опасност. Прав ли съм?
И той продължи, като видя как Фолко кимна утвърдително с глава.
-Не търси Олмер в лагера му, той не е там. Той препусна при хазгите и по пътно търси местата на падане на Небесния огън. Когато мина покрай нашите планини, успях да прочета някои от мислите му. Той мисли за Пътеката на съцветията и Дома на Високия, предполагайки, че там ще намери нещо, което ще го учуди. И той ще продължи да търси пътя натам. Чакайте го до Дома на Високия, Фолко, син на Хемфаст от Хобитания, и ти, Торин, син на Дарт! Защото Олмер вече не е онзи, когото ти можеше да убиеш в далечния оттук Ануминас.
-Защо да не е същият? - облизвайки устни, с усилие попита хобитът. - И какво представлява Домът на Високия?
-Какво е Домът на Високия, ще видиш сам. Не мога да ти говоря за него, защото от чистотата на помислите ти зависи дали ще успееш да влезеш там. А защо Олмер не е същият, мога само да кажа, че силата му е променила същността си.
-Откъде е дошла силата му? - дрезгаво попита Фолко. - Познаваш ли Радагаст Кафявия?
-Онзи злощастен посланик на Светлата кралица? Познавам го.
-Той казваше, че не може да проникне в източниците на черната сила на Олмер.
-И как ще може? - мрачно се усмихна Наугрим. - Впрочем, това не го може никой. От мене това също е скрито и за да не разклатиш Везните, ти трябва да намериш причината сам. Макар че източниците на тази сила са ясно къде - в наследството на Саурон. По нататък всичко ще зависи от онова, което вие ще успеете да научите.