-Тогава с какво можеш да ни помогнеш ти?! - изправи се хобитът.
-Да ви подскажа и да ви насоча - отговори просто събеседникът му. - Не се бавете, Времето е малко.
-И това е всичко? - мрачно попита Торин. - Че това и сами си го знаем!
-Какво още искаш? Как да намерите Дома на Високия - ще ви кажа. Предстои ви да преминете владенията на Нощната Господарка, предстои ви да преодолеете буйни реки и да прекосите подпиращи небето планини. Моят съвет е - не се опитвайте да изпреварите Олмер при Небесния огън - никой не знае към кое от местата, където е паднал, ще се отправи той и кое от тях ще намери преди другите, но Домът на Високия го вълнува изключително много. Що се отнася до неговата сила... Търсете отговора в Черния замък! Не, не в мордорския, а в онзи, който пази моста през една от реките, които ще ви преградят пътя. Там... не, повече не мога да ви кажа. Както и не мога да ви открия кой съм, откъде съм и от кого съм пратен тук. Кой знае, може би следващата ни среща ще стане в деня на разкриването на тайните - ако елфическата ти стрела, излязла изпод ръцете на майсторите от Нолдор в дните на Предначалната епоха, секирата на Торин или мечът на Строри намерят онзи, който се зове Олмер, и сложат край на земните му дела. Сега вземи това - Наугрим протегна на хобита старинен свитък. - Това е карта. На нея ще намериш пътя към Дома на Високия през Черния замък. Ако тръгнеш покрай ръба на Планината, пази се от Сивия вихър! Той носи нещастие. Кинжалът върху гърдите ти ще те предпази... - Устните на Наугрим се разтеглиха в слаба усмивка. - Признавам, не разчитах да го видя тук! Чух, че ти го е подарил самият Олмер. Ако знаехме защо го е направил, тогава много неща биха се изяснили...
-Какъв е този Сив вихър? - с отпаднал глас попита Фолко.
-Това, което е останало от злобата и силата на онзи, който някога седеше много високо и от мнозина бе почитан за най-силен - отговори загадъчно Наугрим. - Тялото му загина, но духът остана, без да има сили да отиде в Покоите на Мандос заради престъпленията си. Ще го познаеш сам. Дръж лъка по-здраво! Не жали елфическите стрели! Те са създадени така, че господарят им да ги намира лесно, ако не са ги отнесли в себе си ранените врагове. Ще забележиш приближаването му, но помни, той не бива да ви докосне дори с крайчеца си.
-А мога ли да те попитам за вече отминали неща? Заслужили ли сме да знаем какъв беше онзи подземен страх, с който се сблъскахме в Мория? Ти сигурно знаеш за нашите пътешествия? Само, в името на Дурин, не ни отговаряй с гатанки! - възбуденият Торин прекъсна Наугрим.
-Знам - кимна Наугрим. - В Мория сте се сблъскали с Гълтачите на скали - ужасен плод от страховития съюз на Балрозите, Демоните на Ужаса, Подземния Мрак, рожба на Унголиант. Много векове спяха те, необезпокоявани от никого, но предсказаният час настъпи и за тях, те се пробудиха и тръгнаха натам, където ги насочи волята на новия им Господар и където ги влече застарялата ненавист към елфите - на Запад.
-Но какво ще стане?! Как да им се противопоставим?!
-Не знам... - въздъхна тежко Наугрим. - Биха могли да ви помогнат Черните джуджета. Говори се, че те са си имали работа с подобни създания.
-Къде да ги търсим?!
-В Черния замък, за който вече споменах. Но бъдете внимателни! Черните джуджета не са тангари, помнете това, Торин и Строри. Черните джуджета имат свой път в този свят... Тях не ги вълнува гнева на Морето или Вятъра, можете да ги убедите, но не можете да ги изнудите или изплашите.
-Но трябва да изпратим вест на Кирдан и елфите на Запада!
-Отдавна е изпратена - подсмихна се Наугрим. - Ще ти кажа, че отначало даже самият Корабостроител трепна, но после, когато му стана ясно, че Гълтачите, ако не бъдат спрени, в края на краищата ще стигнат до Задморие - това го накара да отхвърли мисълта за бягство.
-Ами Светлата кралица?! Нима тя не може...
-Кой знае?! Това е скрито от мен. Но на теб ще ти кажа - явно тук отново играят роля Везните. Ние, обитателите на Средната земя, сме длъжни сами да се справим с излизащата от нашите недра заплаха. В противен случай Валарите ще бъдат принудени да покажат мощта си и светът отново ще се промени. И тогава кой знае дали там ще се намери място за нас...
-Какво да правим?
-Вече ви казах. И помнете, че ако спрете Олмер, ще спрете и всичко останало. Защото силата му сега не е голяма, но за останките от Мрака, изтъкана от ръцете на Моргот и Саурон, той е онова камъче, което поражда в планините унищожаваща всичко лавина. Разликата обаче е там, че за да тръгне лавината, това камъче още е необходимо... Така че бързайте! Не се бавете и помнете: пак ще се срещнем. Съдбата на Запада е и моя съдба. За добро, или за зло - пак ще се срещнем. И тогава аз ще ви разкажа всичко, което мога.