- Сигурно сте прави, другари... - глухо заговори той след минутно мълчание. - Да, нашият свят се променя пред очите ни. В Арнор съществува поверие, че страната ще бъде непоклатима, докато хобитите не излязат от доброволното си уединение. Кой знае - може би нещата вървят натам?
- За какво са всички тези красиви приказки, Рогволд? - намръщи се Торин. - Искаш да знаеш истината? Така да бъде. Ние наистина искаме да настигнем Олмер и дори да загинем там, но да го унищожим. Ако искаш, ела с нас! Или смяташ, че не е опасен и да гонитбата му е само прищявка на един надценил себе си хобит и две мързеливи джуджета?
- Никога не съм изричал нещо подобно! - проблесна с очи Рогволд. - И аз ви казвам: Олмер е опасен, много опасен, по-опасен от всичко, с което се е сблъсквало Кралството за три века след Победата...Колко ловко той съумя да превърне своето поражение почти в победа!!! Нищо, че пехотата загина, затова пък оцеляха най-добрите конници. Но оцелелите воини ще запомнят, и по-важното, ще разкажат на другите - Рогволд дори се наведе напрегнато напред - ще разкажат на другите за благородството на Водача, който не ги изостави на произвола на съдбата! Колко хитро той успя да се измъкне от Ангмар, отклонявайки гнева на Наместника от тези, които хранеха и снабдяваха войската му! Колко хитро се покри, оставяйки след себе си и в Ангмар добри спомени - без да се скара с тукашните старейшини. Да не говорим и за това, което успя да направи, като обедини всички, които могат да носят оръжие, и които имаха някакви основания да си кажат: „Арнор обиди мен, моя род и моите приятели. Аз ще тръгна не да грабя, а да отмъщавам!" Ако бяха разбойници, бихме ги спрели много по-лесно! Не, той е смъртоносно опасен и аз отново ви казвам: признавам правотата ви. Но да тръгнем след него си е чисто безумие!
- Защо мислиш така? - сурово попита Торин, стискайки устни.
- Разузнавачите докладваха, че конницата на Олмер стремително се изтегля на север - без да сваля очи от изпитателния поглед на джуджето, отговаряше старият стотник. - Не знам на какво разчита той, как смята да оцелее и да се изхрани през тази зима зад Карн Дум. Ще затворим изцяло проходите и той няма! да може да се върне. Предполагам, че Олмер прекрасно разбира това. А щом е така, не му остава нищо друго, освен, без да жали хората и конете, да си пробива път към Еребор, където може да намери храна за воините си и фураж за конете. Няма да може да премине през Сивите планини - самият аз някога съм ходил натам и знам какво говоря. Те отрязаха Олмер от населените области и той трябва колкото се може по-бързо да премине снежната пустиня, която се намира зад тях. Казах вече, че някой все пак живее там, но на стотици лиги път от Гундабад до най-източния край на планината ще наброите не повече от стотина къщи.
- А нима не може да премине в Крайречие през Гунадабадския мост? - загрижено попита Торин.
- Не мисля... - поклати глава Рогволд. - Беорнин- гите са прекалено тясно свързани с Кралството, за да пуснат през владенията си неговия враг, за когото те вече са получили съобщение. А ако Олмер реши да се бие с тях, го чака още по-бърза смърт. Гундабадският мост, който е владение на Беорнингите, е непреодолим за всеки нападател. Бил ли си там?
- Само съм чувал... - призна неохотно джуджето.
- Тогава ще ви разкажа, за да знаете за него повече. Пътят от Карн-Дум на това място се изкачва високо в планината, минавайки през тясна клисура с отвесни склонове, по които могат да се изкатерят само най-пъргавите. Клисурата свършва при голямата пропаст, отделяща Гундабад от Мъгливите планини. Дълбочината й е половин лига и когато стоиш на моста, дъното не се вижда. Долу тече студен планински поток, който взима началото си от ледниците на Гундабад. От снежните равнини, които се простират на север от Мъгливите планини, тази пропаст я отделят непристъпни скали, които никой, влязъл в каньона от северния му край, не е успял още да премине. През тази бездна е прехвърлен тесен мост - по него в редица могат да вървят не повече от пет човека. Апремине през Сивите планини - самият аз някога съм ходил натам и знам какво говоря. Те отрязаха Олмер от населените области и той трябва колкото се може по-бързо да премине снежната пустиня, която се намира зад тях. Казах вече, че някой все пак живее там, но на стотици лиги път от Гундабад до най-източния край на планината ще наброите не повече от стотина къщи.
- А нима не може да премине в Крайречие през Гунадабадския мост? - загрижено попита Торин.
- Не мисля... - поклати глава Рогволд. - Беорнин- гите са прекалено тясно свързани с Кралството, за да пуснат през владенията си неговия враг, за когото те вече са получили съобщение. А ако Олмер реши да се бие с тях, го чака още по-бърза смърт. Гундабадският мост, който е владение на Беорнингите, е непреодолим за всеки нападател. Бил ли си там?