- Само съм чувал... - призна неохотно джуджето.
- Тогава ще ви разкажа, за да знаете за него повече. Пътят от Карн-Дум на това място се изкачва високо в планината, минавайки през тясна клисура с отвесни склонове, по които могат да се изкатерят само най-пъргавите. Клисурата свършва при голямата пропаст, отделяща Гундабад от Мъгливите планини. Дълбочината й е половин лига и когато стоиш на моста, дъното не се вижда. Долу тече студен планински поток, който взима началото си от ледниците на Гундабад. От снежните равнини, които се простират на север от Мъгливите планини, тази пропаст я отделят непристъпни скали, които никой, влязъл в каньона от северния му край, не е успял още да премине. През тази бездна е прехвърлен тесен мост - по него в редица могат да вървят не повече от пет човека. А мостът е дълъг почти една лига. На другия му край крепостта. Бастионите й обхващат Моста от двете м! страни - последните триста крачки от него не можеш да минеш по друг начин освен под градушка от камъни и стрели. Освен това последната част на Моста е направена подвижна... Не, ако Беорнингите не го пуснат сами, Олмер няма да влезе там, а ако ги подкупи... Е, какво пък, ще им се наложи да върнат това, което са взели, и тамошните владетели прекрасно знаят това. Не, Олмер няма да премине в Крайречие.
- Може би той има скривалище на север? - предположи Торин.
- Може би, но какво да търси там? Той трябва да ближе рани, да събира подкрепления - започвайки война, не можеш толкова лесно да излезеш от нея, а и как ще направиш това в безплодна снежна пустиня? Ангмар не може да изхрани много хора... Пък и е опасно да остава толкова близо до нашите постове. Не, аз на негово място не бих губил нито ден, а щях да тръгна на изток.
- Сигурно ли е, че никъде няма да може да премине през Сивите планини? - загрижи се хобитът. - С неговата хитрост - ами ако намери пътека?
- Няма пътеки в Сивите планини! - поклати енергично глава стотникът. - И той няма да ги премине, освен - той хвърли крив поглед към Торин - освен ако не го пуснат джуджетата. Без да се обиждате, но и сред вашите старейшини се срещат такива, които могат да се полакомят за злато и скъпоценни камъни. А той изнесе доста съкровища от форност.
- Няма да го пуснат! - отсече гневно Торин, проблясвайки злобно с тъмните си очи. - Няма да го пуснат! Защото вече знаят, че не бива.
- Знаят ли ? - зяпна Фолко – Откъде?
- Пратихме им вест... С Рудното ехо... - с нежелание подхвърли джуджето.
- Охо - изуми се Рогволд. Отдавна исках да разпитам някое от джуджетата, което е наясно с това – омръзна ми да слуша приказки. Какво е това? Знаех, че между кралствата на джуджеатата на Средната земя съществува някаква връзка.
- Нищо не мога да ви кажа, приятели... - виновно разпери ръце Торин, а Дребосъка смутено наведе очи.
- Ще нарушим страшна клетва, дадена в името на... Не, не ме питайте повече!
- Добре, но кажи ми тогава друго — бавно изрече Рогволд. - Защо не направихте така, че събратята ви да посрещнат този Олмер и да свършат с него? Защо му давате възможност да се изплъзне, когато всичко биха могли да решат няколко думи?!
Веждите на стотника гневно се свиха, гласът му стана сух и твърд. Но нито на Дребосъка, нито на Тооин им мигна окото.
- Нима кралството на потомците на Дурин в Сивите планини е станало васално и плаща данък на Арнор?! - бавно кипвайки, надуто започна Дребосъка, но Торин го спря.
- Какво могат да направят на открито джуджетата сами срещу летяща конница? - с лек укор отговори той на стотника. - Странно е, че именно ти, опитният воин, говориш за това!
- Нямаше да има нужда да излизат на открито! Да бяха пуснали тези разбойници при себе си в пещерите и да ги бяха премазали като плъхове! — Рогволд разцепи въздуха с ръка. - Няма какво да се церемоним!
Торин почервеня, Дребосъкът се нацупи, обаче двете джуджета отново се сдържаха.
- Моето племе не би направило такова нещо! - гордо отряза Торин,
- Такова! И какво толкова! - горчиво го имитира стотникът. - Врагът си враг, и трябва да се държим с него като с такъв. Да премажем гадината! Да не чакаме да й пораснат нови пипала вместо отсечените.
- Ние, джуджетата, не постъпваме така! - тихо, но непреклонно отговори Торин. - При нас няма коварство и притворство, стотнико!
Настъпи неловко мълчание. Наруши го Рогволдр Старият стотник смутено се изкашля, прекара ръкава си по брадата и заговори отново, по-меко и без метални нотки в гласа: