Ерик Симон
Черното огледало
Всичко, граничещо с това нещо, се сгромоляса според законите на природата, за да се превърне мигновено в също такова „нищо“, тоест да се заличи завинаги.
Възникнала като мит или слух из милионните, десетомилионните и милиардните градове-държави, на Земята се разнесе вестта, че на планетата Рид, която обикаля около звездата Епсилон Инди, е било направено почти невероятно изобретение.
След като няколко десетилетия преди това космически кораб на риданците бе посетил Земята, между двете планети бе осъществена радиовръзка. Поради огромното разстояние — дванадесет светлинни години — това, естествено, не бе диалог, а по-скоро два успоредно протичащи монолога, тъй като отговорът на всеки въпрос би могъл да се получи най-рано след двадесет и четири години.
А и непрекъснато се появяваха неясноти при превода на посланията. В някои области научните познания се различаваха съществено.
По тази причина Земята научи със закъснение от четиринадесет години за изстрелването на втория ридански космически кораб и за изобретението на борда му, което риданците искали да подарят на човечеството. Твърдеше се, че било някакъв евтин метод за превръщането на едни химически елементи в други, едва ли не някакъв неизчерпаем източник на енергия, истинско перпетуум мобиле.
Но не се знаеше точно какъв е този метод, тъй като радиограмата беше доста неясна, от което други пък направиха извода, че тази работа ще да е по-скоро свързана с математиката, тоест може би съвсем не толкова важна. В съобщението се споменаваше за някаква едностранна повърхност, вероятно лист на Мьобиус, а също и за нещо като огледало.
Така че всеки можеше да очаква каквото си ще, всички бяха предварително задоволени, дори няколко средноевропейски писатели. Те бяха на мнение, че това не може да бъде нещо разумно, заявяваха го и дори се радваха, че впоследствие отново щяха да се окажат прави.
Междувременно корабът на риданците се приближаваше към Слънчевата система. Летеше много по-бързо от първия, който все още не се беше върнал. Вторият кораб се движеше почти със скоростта на светлината и пристигна на Земята няколко години след радио-посланието.
Веднага си спомниха за обещаното изобретение, което според съобщението би могло да разреши някои от най-наболелите проблеми на земната цивилизация. Именно заради тези проблеми човечеството междувременно бе забравило за риданците и за техния многообещаващ подарък, но сега си спомни отново всичко и очакваше чуждите космонавти така, както се чака Дядо Мраз, още повече че сега наистина можеше да се вярва в съществуването му.
Кацането се осъществи в предвидената област в края на Голямото северноафриканско сметище — Сахара.
В кораба имаше само двама риданци. Земният поздравителен комитет ги приветствува сърдечно, подчерта нерушимата дружба и се осведоми — между другото, за да не излезе неучтиво — за обещания подарък.
Риданците благодариха за ненарушената дружба, както преведе тяхната машина, и обясниха, че смятат в най-скоро време да представят изобретението на обществеността.
Демонстрацията се състоя в Цинвалд, където бе създаден Централният институт за извън–, над– и подземни общности и който бе наречен така само заради профилактичната изчерпателност, тъй като всъщност се занимаваше изключително със себе си и с риданците, които навремето бяха кацнали наблизо. Появата на двамата посетители в голямата зала на института бе предадена от всички телевизионни станции по света по първа програма, която по принцип беше запазена за излъчването на спортни предавания, архивни филми и така наречените пъстри забавни вечери.
В средата, на подиум, стояха двамата извънземни гости — пилотът на кораба, възрастен мъж с едра набита фигура, и все още младият изобретател, който бе дошъл, за да представи лично откритието си и в чиито тъмновиолетови очи всеки, който се интересуваше от подобни дреболии, можеше да разпознае потомъка на риданските обитатели на високопланинските острови, но, естествено, никой не се интересуваше от това.
Окачен на жици, от тавана на залата на височина един човешки бой висеше голям кръгъл диск като гонг в източен храм, обхванат от дебел метален пръстен посредством винтове. Повърхността в този пръстен пробляскваше меко. Защитно покривало на истинското изобретение, както преведе машината.
В присъщия за конференциите приглушен шум изобретателят съобщи, че първо ще представи едната страна на своето откритие — абсолютното огледало.
В това време другият разхлаби винтовете по краищата на диска и сне проблясващата обвивка. Зад нея се разкри друга повърхност, която приличаше на огледало, на ярко блестящо, кристално чисто голямо кръгло огледало, което се полюляваше леко.