— Не си облечен подходящо за джунглата.
— Така е — съгласи се директорът на НИИ. — Нашето разузнаване те засече в Киншаса — наливал си се с алкохол и си харчил, все едно имаш печатница за пари. Но след като те издирвах три дни, стана ясно, че не си там. За малко да се прибера вкъщи. После обаче чух, че тук имало сражение и за пръв път лошите си получили заслуженото.
— Понякога лошото сполетява и когото трябва — отбеляза Хоукър.
— А понякога и не когото трябва — контрира Мор. — Искам да ми помогнеш.
Хоукър впери поглед в него. Осъзнаваше разликите помежду им. Мор беше важна клечка от едната страна на световната партия шах. Навярно не точно белият цар, но поне офицер. Биваше го да мести пешките. Някога Хоукър играеше на същата страна. Вече не. Всъщност в този момент от живота си не бе на никоя страна. По някакъв странен, сюрреалистичен начин се беше превърнал в трети играч, червен кон на черно-бяла дъска. Нямаше съюзници, не отговаряше пред никого и затова нищо не го ограничаваше. Фактът, че се обръщат към него, можеше да означава само едно. Мор имаше задача, която не е в състояние да изпълни нито една от белите фигури.
— Предишния път, когато работих за НИИ, нещата свършиха зле — каза Хоукър. — В случай че си забравил, вие така и не изпълнихте своята част от сделката. Обаче ти явно си се наредил доста добре.
— Намеси се ЦРУ — поясни Мор. — Смятат, че още си им длъжник.
— Сигурно. Защото ми пратиха двама главорези, които се опитаха да си приберат дълга.
Мор се усмихна.
— Да де… И когато ти ги прати в болницата, изгубих всякаква възможност да ти помогна.
— Изгуби и правото да ме молиш.
— Отнася се за Даниел — прекъсна го Мор и премина направо на темата като човек, чието време изтича. — Отвлякоха я. Знам кой го е направил и къде е, но е извън моя обсег.
Хоукър го зяпна, сякаш го бяха ударили в корема. В Бразилия отношенията им с Даниел отначало бяха обтегнати. После обаче, когато положението стана отчайващо, пред очите му тя се промени и от волева личност, решена да победи на всяка цена, се превърна в човек, който се грижи повече за хората си, отколкото за самия себе си. В най-тежкия момент от пътешествието им дори беше готова да се пожертва, за да даде на другите шанс да се спасят.
Тези преживявания бяха създали помежду им връзка, която той усещаше винаги щом си помислеше за нея. Всъщност най-лошото беше, че нямаше възможност да я види отново.
— Чух, че е напуснала — каза Хоукър.
— Така е. Но се върна, за да помогне на приятел.
— На тебе ли?
— Не. На Макартър.
— На Макартър? — Пилотът смръщи вежди. Завръщането на Даниел в НИИ беше едно, но професор Макартър?! Погледът му се впи в Мор като лазер. Знаеше какво се е случило.
— Търсили сте още от онова, което открихме в Бразилия.
Мор кимна и каза:
— Кой друг да пратя?
Естествено. Мор трябваше да запази тайните си. Според така наречената Теория за симетрично ограничаване трябваше да се пращат агенти, които вече знаят тези тайни, може би особено в случая с тяхното откритие в Бразилия.
— Макартър все още липсва — прибави директорът на НИИ. — Бил е ранен, но е избягал и се е укрил. Пратих групи да го търсят и ще го намерим, обаче Даниел е извън обсега на възможностите ми. И там, където се намира, със сигурност ще умре, макар и не бързо.
Хоукър стисна зъби.
— Кой я е отвлякъл?
— Един китайски милиардер. Казва се Кан.
— Недосегаем ли е?
— Такова е нареждането — отвърна Мор. — Затова съм тук. Затова трябваше да дойда лично. Това не е мисия на Института, а сделка между мен и теб с цел да помогнем на човек, когото и двамата обичаме.
Хоукър впери очи в него. Ако нещо можеше да компенсира всичко останало в този човек, това беше грижата му за хората, които ръководеше, и особено за Даниел. Идването му в Африка, за да търси помощ за нея, бе акт на отчаяние, който можеше не само да му струва кариерата, но и да го отведе в затвора до края на живота му. Хоукър изведнъж се изпълни с уважение към него.
— Трябва да знаеш, че основната причина Даниел да напусне НИИ беше нашата неспособност или нежелание да ти помогнем — каза Мор.
— Няма нужда да ме убеждаваш.
— Не те убеждавам — настоя Мор. — Просто искам да знаеш, че аз реших да се откажа от тази битка, а тя го прие лично.
Хоукър се радваше да го чуе.
— Открих сметка — обясни плана си Мор. — Преведох всички пари, крито успях да събера. Използвай ги, иди в Хонконг и я върни.