Да наемеш мотопед, за да се включиш в този хаос, изглеждаше също толкова разумно, колкото и да се присъединиш към панически бягащи хора, като носиш чадър за защита. Но ако се съдеше по опашката от китайци и чужденци пред гишето, това трябваше да е предпочитано транспортно средство.
Служителят плъзна очи по чакащите и махна с ръка на Хоукър.
— Елате, елате, вашият мотопед е готов.
Американецът изпревари стрелкащите го със завистливи погледи клиенти и последва мъжа в магазина. Не беше поръчвал никакъв мотопед.
— Насам, насам.
Излязоха през задния изход, където чакаха четирийсетина мотопеда. Както и четирима китайци, които не криеха оръжията си. Служителят разпери ръце, сякаш за да покаже, че няма представа за какво се отнася, и забързано се върна в магазина.
Хоукър не беше предвиждал такова начало.
Единият китаец му посочи някаква пейка. Принудиха го да седне и го претърсиха.
Не откриха нищо необичайно. Хоукър продължи да седи неподвижно. Сигурно бъркаше, като си мислеше, че трябва да се бои единствено от хората на Кан. Като ги гледаше, тези хора бяха или от тайната полиция, или от министерството на държавната сигурност, китайския еквивалент на американското ФБР. И все пак го изненадваше фактът, че толкова скоро са го открили, още повече че не беше направил нищо нередно.
Измъкнаха паспорта му и го подхвърлиха през главата му на някой, който стоеше зад него. Онзи го хвана с плясък и запрелиства страниците. Накрая се разнесе глас.
— Какво правите в Хонконг, господин… Франсис?
— Идвам по бизнес — отвърна Хоукър. — Реших първо да разгледам набързо забележителностите.
— Явно обичате опасността — заяви гласът. — Бизнесмените не наемат мотопеди, а коли.
Паспортът тупна на пейката до него и върху нея стъпи нечий крак. Зад главата на Хоукър се разнесе изщракване на зареждан пистолет.
— Е, каква опасност търсите? — попита гласът.
Хоукър не отговори не защото не бе готов, а тъй като изведнъж му направи впечатление нещо в говора на мъжа. Имаше силен акцент, само че не китайски.
Мъжът, който стоеше зад него и го държеше на мушка, беше руснак.
12.
В дълбините на каменния карцер, Даниел мълчаливо наблюдаваше въоръжените пазачи, които им носеха храната. Почти Дикенсова сцена: мръсни паници с вкисната супа и твърд мухлясал хляб. Седем порции за седем пленници, ала никой не посегна към тях, докато пазачите не заключиха желязната решетка и не изчезнаха в асансьора.
Пръв пристъпи Джоу — взе най-голямата паница и започна да събира всичкия хляб. В това време момчето скочи долу и грабна едно парче. Китаецът се опита да го хване, но детето се оказа прекалено бързо за него и се втурна обратно към леглото си.
— Ще ти отрежа ръката за това — закани се Джоу.
Момчето не отговори. Опитваше се да нахрани с комата умиращия мъж.
Китаецът тръгна към него.
— Дай ми хляба!
Даниел се изпречи на пътя му.
— Остави го на мира.
Джоу грубо се размина с нея, изскубна комата от ръката на детето, после силно го зашлеви. Момчето извика от болка и се разплака.
Докато другите се свиваха страхливо, Даниел гледаше Джоу в лицето: поведение, което той правилно прие за предизвикателство, защото не се върна на мястото си, а каза:
— Сигурно имаш някакви изключителни способности. — Очите му се плъзнаха по тялото й. — Иначе Кан щеше да те убие.
Тя продължи да се взира в него, вече напълно съсредоточена в това взаимно изпитание на волята.
Джоу явно се забавляваше.
— Наложница или курва — ухили се той. — Ще проверя точно какво можеш да правиш.
И се наведе към Даниел, като я гледаше свирепо в очевиден опит да я уплаши, но това движение го направи уязвим — ако го блъснеше, лесно щеше да изгуби равновесие.
Лейдлоу седна на леглото зад себе си и се дръпна към стената, като че ли наистина се страхуваше. Китаецът се захили отвратително. Тя му се усмихна плахо, после светкавично се извъртя и го изрита с пета в коляното. От ставата се разнесе страховитият звук на избухващ фойерверк. Джоу се преви и зави от болка.
Замахна към нея, но Даниел избегна юмрука му и се изправи, после го изрита в лицето и носът му избухна в пръски кръв.
Приятелят на Джоу скочи от леглото си и се втурна към нея. Опита се да я сграбчи с ръце за гърлото, ала Лейдлоу блокира атаката и като използва собствената му инерция, го запрати към стената.