Докато мъжът се блъскаше в камъка, тя хвана ръката му, изви я зад гърба му и силно го удари по лакътя. Ръката му се изви на обратно и той нададе мъчителен крясък. Даниел го хвърли на пода до Джоу, чието лице представляваше кървава смаяна маска.
— Ето какво, мога да правя, копеле гадно — озъби му се тя.
Джоу запълзя заднишком по пода. Приятелят му последва примера му и двамата се свиха в тъмния ъгъл на карцера.
Пленниците наблюдаваха случващото се с явно одобрение. Старецът се смееше на неочакваното забавление. После взе един от коматите и почна да яде.
— Вземете всичко — каза на другите. — Не им оставяйте нищо — понеже нямат зъби, днес няма да им трябва храна.
Момченцето скочи на пода, взе най-голямата паница със супа, занесе я при умиращия и поднови опитите си да го нахрани.
— Ти я изяж, Юрий — каза му мъжът. — Трябват ти сили.
Говореше с източноевропейски акцент, може би руски. Даниел се зачуди какво са направили на Кан двамата с детето, за да заслужат такова наказание. Мъжът определено не изглеждаше особено опасен.
— Сега ще се опитат да те убият — каза той, след като с огромно усилие успя да седне. — Да ти отмъстят.
Лейдлоу си спомни думите на един от инструкторите си. „Ако атакуваш, гледай да нанесеш достатъчно поражения, за да предотвратиш всякакво противодействие“. Беше сигурна, че е направила тъкмо това.
— С такива контузии ще са неподвижни седмици, даже месеци, ако не ги лекуват.
— Ще ти нападнат, докато спиш — продължи той и посочи момчето. — Юрий може да те пази нощем. Никога не спи.
Даниел погледна детето — бе кацнало като птиче на ръба на леглото.
— Син ли ти е?
— Не. Отвлякох го, за да го продам на Кан.
Това признание й се стори странно. Мъжът явно се отнасяше с огромна привързаност към момчето.
— Как така си го отвлякъл?
— Взех го от хората, които познаваше, въпреки че не му бяха роднини. Отведох го от единственото място, което познаваше, въпреки че не му беше дом.
— Той е руснак. Като тебе — предположи Даниел.
Мъжът кимна и каза:
— За Юрий се грижеше Научната дирекция. Правеха експерименти с него.
Тя настръхна.
— Какви експерименти?
Руснакът понечи да отговори, ала го разтърси пристъп на кашлица.
— Ще ми се да можех да кажа, че сме се опитвали да го спасим, обаче това не е цялата истина. Кан го искаше. Обеща ни, че ще го пази и ще се отнася добре с него. Но всъщност го направихме за пари.
— Какво се случи? Как се озовахте тук?
Мъжът пак се закашля мъчително, овладя пристъпа и продължи:
— Всичко се обърка по време на пътуването ни. Навигационната система, радиостанциите, всичко се развали и корабът ми се изгуби в Северния ледовит океан. Моряците ми смятаха, че сме прокълнати. И може би имаха право.
— Не разбирам. — Даниел повдигна вежди.
— През нощта плавахме на юг, като се ориентирахме по компаса. Но когато съмна, разбрахме, че сме се движили в обратната посока. Следваха ни акули и косатки, сякаш знаеха, че скоро ще потънем. Изхвърлиха ни върху леда, след като дълго се блъскаха в кораба. По три-четири. Моряците спуснаха спасителната лодка, но акулите ги нападнаха и ги избиха. Корабът потъна, а аз се спасих на леда с Юрий.
Даниел го огледа внимателно. Миришеше на разлагаща се плът. Едното му ходило липсваше и чуканчето беше увито с парцали. Дланите, носът и други части на лицето му бяха почернели от напредваща гангрена. От друга страна, детето явно не бе пострадало.
— Как така Юрий не е измръзнал?
— С ножа си изкопах яма и го защитих, доколкото можах — обясни Петров. — Останахме там три дни. Почти без слънце. Бях сигурен, че на четвъртия ще умрем, но дойде хеликоптер. Хората на Кан ни откриха.
— Защо ви е затворил тук?
— Много се бяхме отклонили от курса и той реши, че сме искали да го измамим.
Даниел погледна Юрий и попита учудено:
— И всичко това заради едно дете?! Защо? Кой е той?
— Никой. Няма роднини или поне аз не знам да има, обаче е необикновен — отвърна умиращият. — Роден е с нервно-дегенеративно разстройство. Родителите му не можели да се грижат за него и го дали на Научната дирекция. Там го използвали за експерименти и някак си спрели развитието на болестта. Само че имало странен резултат — страничен ефект. Казват, че усещал разни неща, виждал ги.