Мъжът говореше колебливо и Лейдлоу не беше сигурна, че информацията е много по-сигурна от гласа му. Определено звучеше шантаво.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Че има парапсихични способности ли?
Петров поклати глава.
— Не. Физични неща. Магнитни аномалии, електро-магнитни смущения. Твърдят, че виждал извън нормалния човешки спектър.
— Наистина ли може да го прави?
— Не знам — отвърна той и пак се закашля. — Кан смяташе, че може.
— Тогава защо е тук? Кан вече не смята ли така? — Миналото време й направи впечатление.
Мъжът поклати глава.
— Юрий отказа да направи онова, което искаха от него. Въпреки побоите и поощренията. Въпреки заплахите. Или си говори сам, или си пее. И не се откъсва от мене. Затова Кан ни прати тук и хората му казаха на Юрий, че след като умра, няма да има друг избор, освен да се вкопчи в новия си господар.
Лейдлоу погледна момченцето, което сърбаше супата си.
— Той изобщо разбира ли какво иска от него Кан?
— Струва ми се, че да. Просто не реагира.
Детето изведнъж вдигна глава и впери очи във вратата на асансьора. Не се случи нищо, не се чуваше нито звук, но след няколко секунди кабината спря на техния етаж и вратата се отвори.
Отвътре излязоха пазачи с тазери в ръце.
— Как се казваш? — попита Даниел.
— Петров — отвърна умиращият. — Александър Петров.
Отново го връхлетя пристъп на кашлица. В продължение на двайсет безкрайни секунди тялото му се разтърсваше от спазми и когато смъкна парцала от лицето си, той беше напоен с кръв.
13.
След като Хоукър не отговори на мъжа, който го разпитваше, един от главорезите вдигна пистолета си и го насочи към окото му.
— Ако ме убиете, едва ли ще научите много от мене — сухо каза американецът.
Онзи не реагира, но мъжът зад гърба му се засмя и нареди:
— Качвайте го.
Завързаха му очите и го качиха в някакъв ван. Последва кратко пътуване до пристанището и принудително качване на очакващата ги дизелова джонка.
Докато се отдалечаваха от кея, Хоукър се опитваше да отгатне посоката и скоростта им.
— Къде ме водите? — попита след минута-две.
— С удоволствие ще ти отговоря след като ми кажеш какво правиш тук — отвърна му руснакът.
Хоукър не каза нищо. Все още се опитваше да анализира динамиката на ситуацията. Защо той, американецът, трябваше да обяснява на някакъв руснак какво прави в Хонконг?
Моторът под палубата заработи на празни обороти, после спря и джонката започна да се поклаща на вълните.
— Изправи се — заповяда мъжът.
Хоукър стана и се хвана за парапета. Някой свали превръзката от очите му и той понечи да се обърне.
— Гледай напред!
В гърба му се заби дуло.
Хоукър се подчини. Бяха на около километър и половина навътре в пристанището Виктория. Насреща му бяха небостъргачите на Хонконг.
— Ти си човек без родина или поне така научих. Човек, който има стари дългове и го търси даже собствената му страна.
Той не отговори.
— Викат ти Хоукър — продължи руснакът. — Интересно име — на твоя език означава уличен продавач, човек, който предлага стоки или услуги на пазара.
Беше получил прякора като код и имаше причини да го запази. Не направи опит да ги обясни.
— Та тъй или иначе, ти си тук, за да упражняваш занаята си, само че този път по нареждане на службите за сигурност на родината си. Би ли ни казал защо?
Хоукър стисна силно парапета. Предполагаше, че руснакът вече знае отговора или поне някаква негова версия. Продължи да мълчи.
— Хайде де, тук си сред приятели — рече онзи. — За да го докажа, ще отговоря вместо тебе. Дошъл си да свършиш нещо, което може да вбеси китайците. Нещо, за което хората, които са те наели, не искат да се разчуе. Навярно убийство?
— Аз не съм наемен убиец — възрази Хоукър.
— Наемник си — категорично заяви руснакът. — Но може би не си убиец. Тогава какво?
Хоукър си помисли дали да не скочи през парапета, но предполагаше, че ще го надупчат с куршуми още преди да падне във водата.
— Не е много сложно — продължи мъжът. — Всъщност отговорът е пред теб.
Американецът впери очи право напред. Джонката се беше изравнила с Тауър Пинакъл, небостъргача на Кан, чиято бяла мраморна фасада лъщеше на утринното слънце.
— Взели са ви нещо, което твоите хора искат да си върнат — прибави онзи.