Хоукър проследи с поглед контурите на небостъргача до скалата в основата му. Прикритието му явно вече не съществуваше.
Той бавно се обърна и този път никой не му попречи.
На три метра от него, скрит в сянката на рубката, стоеше мършав мъж с черна куртка и с кожени ръкавици. Не по-висок от метър и седемдесет, с кръгло лице, изпъкнали скули и набола сивкава четина, дълга колкото сивата коса на главата му.
Хоукър предположи, че е към седемдесетте. Със светло лице и почти сиви очи. Явно не страдаше от липса на самоувереност, тъй като телохранителите му бяха изчезнали и не държеше оръжие.
— Кой си ти? — попита американецът.
— Казвам се Иван Саравич — отвърна мъжът.
— Ти ли си свръзката ми?
— Не.
— Какво сте направили с него?
Руснакът махна с ръка, сякаш отпъждаше муха.
— Не се безпокой. Той предпочете да вземе подкуп, вместо да свърши работата. Ценя такива хора.
— Какво искаш от мен? — попита Хоукър.
— Искам да ти помогна да се добереш до Кан — отвърна Саравич. — И да върнеш отвлечената жена.
— А в замяна?
Руснакът излезе на светло и заслони очи от слънцето. Отиде при парапета и се вгледа в далечния Тауър Пинакъл.
— Кан не е особено далновиден — каза след малко. — Освен твоята приятелка той похити наш гражданин, дете, чиято майка работи в нашата Научна дирекция.
Звучеше правдоподобно, но трябваше да има причина.
— Защо го е похитил?
— Майката е специалист по високоенергийна физика. Ако не може да купи нещо, Кан го краде, а ако не може да го открадне, го взима с изнудване. Иска от нея информация.
Информация, свързана с високоенергийна физика. Хоукър се зачуди дали това няма нещо общо с проблема, върху който работеха Даниел и Макартър.
— За оръжие ли?
Саравич вдигна рамене.
— Никой не знае. Разправят, че Кан е чудак. Маниак на тема екзотични научни области и други неща като медицински странности, генетични дефекти. Имал цял зоопарк от хора с вродени аномалии.
— Очарователно — замислено отбеляза Хоукър. — Защо искаш аз да се справя с него? Защо сам не го очистиш?
— Много би ми се искало — въздъхна руснакът. — Обаче трябва да се съблюдава известен етикет. Докато ти, от друга страна… Е, човек без родина може да прави всичко. Няма доказателства за кого работи и защо. — Той сви рамене. — Може да има подозрения, да. Шушукане, слухове. Естествено. Тези неща винаги се разпространяват, но в крайна сметка нищо не се изяснява и тъкмо към това се стремим ние. Също като вашите хора.
— Естествено — съгласи се Хоукър. — В наше време всички ги е страх от дракона.
— Гледат да не го събудят — съгласи се Саравич.
— И искаш да ти върна онова дете, така ли?
Мъжът кимна, после каза:
— Можеш едновременно да измъкнеш и двамата.
Хоукър можеше да попита каква е алтернативата, но му беше съвсем ясно, че няма такава. Сега работеше за Мор и руснаците. Каква ирония, усмихна се той и се зачуди какво ще си помисли директорът на НИИ, след като лично е платил сметката, а неговите врагове от студената война са се разминали безплатно.
Навярно щеше да е по-добре да не действа сам. Отново погледна към крепостта на Кан и каза:
— Смяташ, че са там ли?
— Да. Имаме видеозапис от наше наблюдение, на който влизат в сградата. Няма данни да са я напускали.
От пленяването на Даниел в Мексико бяха изтекли осем дни.
— Това не е категорично доказателство.
— Познаваме Кан — настоя Саравич. — Знаем как действа. Ако приятелката ти е жива, значи е там. А ако е искал бързо да я ликвидира, нямаше да я води там.
Хоукър впери очи в небостъргача и подметна:
— Е, това ограничава търсенето до стотина етажа.
— Всъщност ни интересува само един. — Руснакът му подаде бинокъл. — Погледни в основата.
Хоукър насочи бинокъла към черната скала, от която сякаш израстваше небостъргачът. Видя останки от укрепление и стари каменни стени, дори полуразрушени стъпала, водещи към водата.
— Кан е построил Тауър Пинакъл върху развалините на Форт Виктория — поясни Иван Саравич. — Крепост, която работливите британци са изсекли в скалите през хиляда осемстотин четирийсет и пета, преди няколко години по-късно да построят Форт Стенли. Кан използва някогашния карцер като частен затвор. Държи там хората, които не могат да си изплатят дълговете или са му се изпречили на пътя и са оцелели. Само малцина са били спасявани с откуп.