— Знам де, знам. — Арчи въздъхна. — Забравих бе… Апълс организира игра в дома си довечера. Много пари. Само с покани. Не мога да се измъкна.
— По-скоро не искаш — упрекна го Кърк разочаровано. — Хазартът те влече, нали?
— А, не, само се забавлявам. — Арчи поклати глава някак прекалено категорично, сякаш се опитваше да убеди и Том, и себе си. — Липсва ми вълнението. Издирването на произведения на изкуството не е като в добрите стари времена.
— Мислех, че се отказа, защото добрите стари времена ти омръзнаха.
— Е, да, но… от време на време ми липсват.
Понякога и на Том му беше трудно да повярва, че цели десет години бе имал работа с Арчи, без да се срещат. Такива бяха правилата на бизнеса на Арчи, когато му беше пласьор, и Кърк нямаше друг избор, освен да отстъпва. Пък и в това имаше логика. Ако арестуваха някого от двамата, той щеше да знае само някакво име и телефонен номер.
Всичко това обаче приключи, когато предишната година Арчи се разкри, за да убеди Том да извърши един удар — тогава и двамата все още бяха в играта. Проведоха преговори, за да отстранят недоразумението, и след като установиха контакт, неловките им отношения се развиха в бързо процъфтяващо приятелство. И Том, и Арчи отбягваха препирните и се опитваха да изградят взаимно доверие и откритост, като отлично съзнаваха, че и двамата са склонни към независимост и дори егоизъм, склонност, която ги беше опазила от затвора и неприятности през всичките изминали години.
— Знам какво имаш предвид. — Том кимна. — Понякога и на мен ми липсва. Е, значи довечера ще сме само двамата. Доминик ще се разстрои.
Арчи повдигна учудено вежди и отбеляза:
— Съмнявам се.
— Какво искаш да кажеш? — Том се намръщи.
— Няма значение. — Арчи сви рамене. — Между другото, тя ми каза за обявите във вестника.
— Да — Кърк за момент се намръщи. — Изглежда, ФБР не са единствените, които търсят Ренуик.
— Защо, проблем ли има?
— Никакъв. Хари заслужава всичко, което ще му се стовари на главата.
Вече бяха излезли от пазара и вървяха по Парк Стрийт към колата на Арчи. Пивницата на ъгъла беше пълна, но тълпите оредяваха и Том изпита облекчение, че вече не се налага да крещи, та Арчи да го чуе. Минаха покрай редица малки складове с избелели имена, отдавна забравени търговски обекти, които едва се виждаха под натрупалата се мръсотия.
Арчи бръкна в джоба си, извади цигари и запали. Беше пропушил относително отскоро. Приписваше го на стреса от факта, че е станал порядъчен.
— Намери ли каквото търсеше в Щатите?
— Аха. — Арчи кимна, но очите му се стрелнаха встрани и Кърк усети, че съдружникът му не иска да говори за пътуването си. — Как беше в Прага? Заслужаваше ли си да ходиш там?
— Може би. Чувал ли си за един художник — Белак?
— Карел Белак?
— Да.
Том отдавна беше престанал да се учудва на задълбочените познания на Арчи за пазара на творби на изкуството, особено изобразителното изкуство. Ерудицията го правеше един от най-добрите пласьори в занаята.
— Разбира се, че съм чувал — продължи Арчи. — Какво искаш да знаеш?
— Името ми е познато, но не мога да се сетя откъде. Тази картина негова ли е?
И бръкна в джоба си, и извади снимката от синагогата. Арчи я разгледа.
— Не е в много добро състояние. — Върна му я и кимна. — Може да е негова. Мрачна палитра, тежък стил, леко замъглена перспектива. Но не съм виждал негова картина и ми е трудно да преценя със сигурност.
— Как така не си виждал?
След кратко мълчание Арчи каза:
— Белак е бил, така да се каже, пътуващ художник. Способен, но както виждащ, не особено талантлив. Рисувал е портрети и пейзажи, за да си плати наема. И после, през 1939 година, един амбициозен офицер от СС му поръчва да нарисува Гудрун, дъщерята на Химлер, като подарък за шефа му.
— Но Белак не е ли бил евреин?
— Точно така. Благодарният Химлер окачва портрета в кабинета си на улица „Принц Албрехт“ в Берлин. Когато разбира истината, заповядва да разстрелят офицера от СС и да арестуват Белак и да го изпратят в Аушвиц. След това наредил да издирят всичките му картини и да ги унищожат.
— Някои очевидно са оцелели — отбеляза Том — Тази е била открадната преди няколко дни от една синагога.
— Защо ще я свиват? Рамката изглежда доста по-скъпа от картината.
— Не знам. Може би защото Белак е бил евреин.
— Какво искаш да кажеш?