Выбрать главу

Доминик надникна през клоните и видя, че мъжът пуши. Дръпна за последен път — огънчето освети за миг бузите му в червено, — после хвърли фаса. Той полетя във въздуха, удари се в преплетените клони и експлодира във фойерверк от оранжеви искри. Отдалече се чу вик, мъжът недоволно измърмори, обърна се и се отдалечи.

Доминик и Виктор пак тръгнаха през гората и скоро стигнаха до билото на склона.

— Аз ще погледна — каза Виктор, извади бинокъл и запълзя нагоре.

— Какво виждаш? — подвикна Доминик след малко.

Рускинята — гледаше през бинокъла — отвърна:

— Двадесетина души. Половината са въоръжени като онзи, когото видяхме. Другите явно са работници, ако се съди по дрехите им.

— Идвам — заяви Доминик и след минута залегна до нея.

Виктор й даде бинокъла и Доминик погледна надолу.

Мъжете в бяло стояха на групи по двама-трима, разговаряха и пушеха. Другите бяха с каски и дебели сини якета със светлоотразителни ивици — работниците. Един багер и един булдозер атакуваха планинския склон и вече бяха разкрили широк тунел, до който бяха натрупани купчини пръст и камъни. Два генератора зареждаха няколко прожектора, осветяващи всичко в жълтеникав оттенък.

Изведнъж се чу вик и един човек пред входа замаха на въоръжените мъже.

— Почти са приключили — прошепна Виктор. — Обади се на Том и му кажи.

— Добре. — Доминик натисна бутона за обаждане и тихо заговори: — Том, чуваш ли ме? Обади се, Том.

Не се чуваше нищо, освен приглушено съскане.

— Обади се, Том — повтори тя. — Не отговаря.

— Сигурно са извън обхват.

— Едва ли. Обхватът на тези радиопредаватели е няколко мили и всички се намираме от една и съща страна на планината. Не. Познавам Том и Арчи. Вероятно са намерили другия вход и са влезли.

— Трябва да отидем при тях и да ги предупредим.

— Съгласна съм. Чакай. Виждаш ли онзи?

— Кой?

— Мъжът вляво, онзи с ушанката. До прожектора. Изглежда, е шефът.

Тя подаде бинокъла на Виктор.

— Не знам. Не го познавам.

— Какво прави? — попита Доминик и присви очи.

— Не съм сигурна. — Виктор поклати глава, но докато наблюдаваше, мъжът съблече дрехата си и извади нещо като бял чаршаф от чантата, която носеше. — Мисля, че ще се преоблича.

— Да, но в какво?

Човекът тръсна чаршафа и видяха, че това всъщност е широк бял костюм. Той го нахлузи върху дрехите си и после си сложи кислородна маска. Накрая дръпна качулката на главата си и стегна връзките.

— Всички обличат такива дрехи. Виж.

— Приличат на ПБХ облекла.

— ПБХ? — намръщи се Виктор.

— За противоатомна, биологична и химична защита. Стандартни военни облекла, за да избегнат заразяване.

— Заразяване! — Виктор свали бинокъла и се обърна към Доминик. — Какво? Нали търсим Кехлибарената стая.

89.

12-и януари — 17:03

Шахтата беше много по-висока, отколкото очакваше Том, и се издигаше под остър ъгъл. От симетричните следи по стените ставаше ясно, че е изкопана отдавна с кирки и лопати. На всеки четири-пет метра имаше дебели дървени подпори. Годините ги бяха огънали и бяха отнели цвета им и сега приличаха на тежки сиви вкаменелости, превърнали се в част от планината.

— Виж!

Том спря и насочи фенерчето към тавана. Камъкът беше обгорен от следи от взрив.

— Изглежда, тук е бил поставен експлозив, вероятно динамит, за да срутят тавана.

— Да — съгласи се Кърк. — Не са искали някой да влезе тук дори случайно.

Продължиха. Том и Арчи вървяха отпред. Следваха ги Пьотър и Григорий — Юрий бе останал да пази на входа.

Лъчите на фенерчетата им се кръстосваха в мрака, избледняваха и чезнеха в далечината. От време на време светлината озаряваше дъха им и за миг въздухът лумваше като мъгла, пронизвана от фарове на кола.

Дишането и шумоленето на дрехите им отекваше и се усилваше от стените на тунела, сякаш вървяха в нефа на огромна тиха катедрала. Често настъпваха изпражнения на животни и кости на зайци или птици, вероятно донесени от лисица или някой друг хищник, намерил път в скалата.

А после неочаквано пред тях се появи тънка ивица светлина, усилваше се. Накрая видяха нещо като грамаден жълт прозорец, открояващ се в тъмния тунел.

— Това трябва да е — развълнувано прошепна Том и угаси фенерчето си.