— Виждаш ли всичко това, Арчи? — Кърк посочи надгробните плочи около тях. — Това ще загубя. Прекарах твърде много от живота си в гробища. Погребах твърде много хора, които обичах. Не можеш да тъгуваш за нещо, което не си имал.
Коленичи, гребна шепа пръст и я преся през пръстите си. Студът беше смразил влагата и пръстта се посипа по земята като зрънца лед. Кърк се изправи и ядосано хвърли останалата част.
— Да отидем да пийнем по едно.
— Не по едно. По няколко — усмихна се Арчи и хвърли цигарата си. Тя горя няколко секунди, после припламна и угасна.
Епилог
Някои се смяха, други плакаха. Повечето мълчаха. Спомних си един стих от индуската свещена книга Бхагават Гита, „Аз станах смъртта, разрушителят на световете“.
Болница „Брудер“, Падерборн, Германия
13-и януари — 15:21
— Кой е той?
Медицинската сестра беше застанала до дебелото стъкло за наблюдение на стаята. Лекарят до нея сви рамене и зашепна в ухото й. Ноздрите му се разшириха, когато се наведе към гладката й шия и вдъхна парфюма й.
— Не искат да кажат. Полицаите го докараха с другия снощи.
— Какво им е? — Тя го погледна с любопитство.
— Този е прострелян в гърдите и не е отворил очи, откакто го докараха. Другият имаше многобройни рани от наръгване с нож.
— Имаше?
— Почина рано сутринта.
Очите й се разшириха.
— Сбили ли са се?
— Така се предполага. Но искаш ли да знаеш нещо наистина странно? Този тук има протеза на ръката. Един от санитарите я издърпал, докато го пренасяли от носилката на леглото. Едва не получил инфаркт.
Медицинската сестра се засмя, после виновно прикри смеха си с ръка на устата.
— Сериозно?
— Да. — Лекарят кимна енергично, радостен, че след три месеца неуспешни опити най-после е привлякъл вниманието й. — А видя ли колко много американци пристигнаха?
— Да.
— Чух, че били от… — Той огледа коридора и продължи: — От ФБР. Не пускат при него никого, без да го проверят?
— Мислиш ли, че е някаква важна клечка? Известна личност?
— Знаеш ли кой мисля, че е? — Лекарят й намигна заговорнически.
— Кой? Тя нетърпеливо се вторачи в него.
— Елвис Пресли. Най-после са го открили тук, в Падерборн. Работел е в железария и е имало престрелка, докато се опитвали да го задържат.
— Голям си шегаджия — изкикоти се тя и игриво го плесна по рамото.
Отново се обърнаха към стъклото, единственото легло, апарата за командно дишане и монитора за следене на сърдечната дейност.
— Искаш ли кафе? — попита лекарят.
— С удоволствие. — Сестрата се усмихна.
Тръгнаха по коридора.
Стаята беше осветена само от редиците техника за наблюдение и поддържане на живота. Екраните сияеха в зелено. Непрекъснато проблясваха предупредителни лампи. Чуваха се и два отличителни звука — съскането на апарата за поддържане на дишането и бавното ритмично пиукане на монитора за сърдечната дейност.
Изведнъж клепачите на Ренуик потрепнаха и очите му се отвориха.