— Все още няма следа от раздвижване вътре — чу се по предавателя гласът на Васкес. — Екип Алфа в готовност.
Във въздуха отекна усилен по мегафон глас.
— ФБР. Обградени сте. Излезте с вдигнати ръце.
— Казах да действаш предпазливо и тихо, Васкес, копеле тъпо — измърмори Виджиано.
Отговор не последва.
— Повтарям — отново се разнесе гласът по мегафона. — Ние сме ФБР. Имате десет секунди да излезете.
Нищо. Предавателят на Виджиано изпращя.
— Няма движение, сър. Решавайте.
— Влизайте — заповяда Виджиано. — Веднага.
Мъжът с тарана се изправи и го тресна в ключалката. Вратата се отметна. В същия миг втори мъж с противогаз хвърли вътре граната със сълзотворен газ. От пролуките започна да излиза на талази гъста задушлива мъгла, сякаш стаята се беше запалила.
— Живо! Живо! Живо! — Командосите нахлуха в къщата.
Виджиано чу далечни приглушени викове и обичайния пукот и съскане на хвърлени гранати, но нищо друго. Никакви писъци, никакви плачещи деца. Определено не и изстрел. Секундите отлитаха, после се превърнаха в минути. Положението беше по-добро, отколкото се надяваше.
— Васкес, сър… Тук няма никого.
Виджиано грабна предавателя.
— Повтори!
— Няма никого. Сградата е празна. Претърсихме всички стаи и тавана. Изоставена е и, изглежда, са бързали да заминат. На масата има недоядена храна. Вони ужасно.
— Васкес, идвам.
— Не, сър. Първо трябва да обезопасим района.
— Казах — идвам. Ти и хората ти удръжте положението, докато дойда. Искам да видя всичко с очите си.
16.
Блумсбъри, Лондон
5-и януари — 22:29
— Кафе?
— Мисля да пия нещо по-силно. — Том отиде до библиотеката, взе гарафата, наля си голяма чаша коняк, отпи, задържа златистата течност в устата си и я глътна. После се отпусна в креслото и огледа помещението.
Идваше в жилището на Арчи едва за втори път. Тази мисъл го накара да осъзнае колко малко всъщност познава Арчи — кой е той и какви са страстите и тайните му, макар че стаята загатваше за някои черти от характера му.
Така например веднага се набиваше на очи любовта му към арт деко. Доказателство бяха канапето „Емили-Жак Рулман“ от лакирано абаносово дърво, креслата в същия стил, полилеят „Лалик“ на тавана и чашите „Марино“, които украсяваха полицата над камината. В същото време интересът му към хазарта беше очевидно изразен в необикновената колекция от чипове за игра от деветнадесети век, всички с различни цветове, размери и форми, наредени в рамки от двете страни на вратата.
По-интригуваща беше ниската масичка за кафе от тиково дърво — всъщност представляваше китайско легло за пушене на опиум от края на деветнадесети век. Месинговите приспособления по края показваха местата, където някога бяха слагали бамбукови пръчки, за да спуснат копринените завеси и да запазят анонимността на клиента.
— Съжалявам, че не можа да си довършиш играта — каза Кърк. Погледът му отново се съсредоточи върху Арчи, който седна на стола срещу него.
— Не се притеснявай. — Арчи сви рамене. — И без това губех. Тя добре ли е? — Кимна към коридора и затворената врата на банята.
— Ще се оправи.
— Какво стана, по дяволите?
Том не отговори, просто му подаде навито на руло платно.
— Какво е това?
— Погледни. Може би ще го познаеш.
Арчи разгърна картината на масичката за кафе и изненадано вдигна глава.
— Белак. Картината, открадната от синагогата в Прага.
— Знам.
— Къде я намери? — Арчи прокара пръсти по напуканата повърхност на творбата, докосваше неравностите засъхнала маслена боя и лекичко опипваше дупчиците.
— Подарък. Някой любезно я беше оставил в хладилника ми.
— Къде? — Арчи се намръщи, сякаш не беше чул добре.
— В хладилника ми. Имаше и още нещо обаче.
Арчи поклати глава.
— Не съм сигурен дали искам да знам.
— Ръка. В хладилника ми имаше и човешка ръка. Все още е там.
Арчи онемя. Когато най-после успя да каже нещо, гласът му прозвуча задавено и гневно.
— Търнбул.
— Какво?
— Онзи двуличен негодник Търнбул! Той е!
Том се засмя.
— Я стига, Арчи. Дори той не би…
— Замисли се — прекъсна го Арчи и ядосано махна с ръка. — Търнбул изневиделица идва при нас и иска му помогнем. Ние отказваме и няколко часа по-късно отрязаната ръка по чудо се появява в замразения ти грах. Това е инсценировка, по дяволите! Предполагам, че в момента дебне някъде наблизо и те чака да се прибереш, за да те арестува.