— А татуировката на ръката му? Затворническият му номер. Показвал ли ви го е?
Тя отново поклати глава.
— Разбира се, от време на време го виждах. Той се чувстваше неудобно и винаги носеше ризи с дълъг ръкав, за да го скрие. Знам, че други оцелели смятат номерата за символ на страданията си и с гордост ги показват, но баща ми не беше от тях. Той беше много затворен. Загубил е цялото си семейство в лагера. Мисля, че искаше да забрави този период от живота си.
— Разбирам. — Търнбул кимна. — А беше ли религиозен?
Елена Вайсман категорично поклати глава.
— Не. Хората се опитваха да го върнат в еврейската общност тук, но той нямаше време за Бога. Войната беше унищожила вярата му в доброто в света. Между другото, аз също не вярвам в Бог.
— Баща ви занимаваше ли се с политика? Например с правата на евреите?
— Не. Интересуваше се само от железници и птици.
Настъпи кратко мълчание.
— Госпожице Вайсман — отново заговори Търнбул, — ще ви кажа нещо много неприятно.
— Така ли? Какво?
— Намерихме ръката на баща ви — каза Търнбул и погледна Кърк.
Тя сякаш се успокои — да не би да се беше страхувала от по-страшно разкритие?
— Това е хубаво, нали?
— Да. Само че татуировката му, номерът от концентрационния лагер, е бил… премахнат.
— Премахнат? — Сега вече Елена Вайсман се стъписа.
— Изрязан.
Тя ужасено сложи ръка на устата си и Том забеляза, че лакираните й нокти са нащърбени, защото ги е гризала.
— Господи!
— Но чрез анализа на увредената тъкан и пигментацията в по-дълбоките пластове на кожата — продължи забързано инспекторът, сякаш терминологията щеше да намали въздействието на думите му, — нашите съдебни експерти ще могат да възстановят затворническия му номер.
Той млъкна и тя погледна първо него, после Том и Арчи, и накрая отново Търнбул.
— И?
— Запозната ли сте със системата на кодиране, използвана в Аушвиц?
Елена Вайсман мълчаливо поклати глава и Търнбул леко се усмихна.
— И аз я разбрах едва тази сутрин. Аушвиц, изглежда, е бил единственият концентрационен лагер, където методично са татуирали затворниците. До известна степен това се е налагало поради огромните му размери. Системата на номериране била разделена на „редовни“ серии, където използвали прости поредни числа, и на серии „AU“, „Z“, „EH“, „A“ и „B“, в които са вписвали комбинации от букви и цифри. Буквите показвали откъде са затворниците или каква е етническата им принадлежност. „AU“ е означавало съветски военнопленници, които също са били изпращани в Аушвиц, а „Z“ — цигани. Номерата на затворниците евреи са следвали предимно редовните серии, но често са били предхождани от триъгълник, а сериите „A“ и „B“ били въведени през май 1944 година.
— Защо ми разказвате всичко това? — В гласа й прозвуча леко истерична нотка и този път Том усети, че тя наистина е на път да се разплаче.
— Защото номерът на баща ви не отговаря на нито една от известните серии в Аушвиц.
— Какво?! — Гримът на Елена Вайсман не можа да прикрие пребледнялото й лице.
— Номерът се е състоял от десет цифри без азбучен или геометричен индекс. Номерата в Аушвиц така и не са стигнали до десет цифри. — Търнбул млъкна за миг. — Възможно е баща ви да не е бил в концентрационен лагер, госпожице Вайсман.
20.
15:16
Тримата седяха, мълчаха смутено и я гледаха. Тя беше скрила лицето си с ръце, раменете й се тресяха. Кърк нежно докосна ръката й.
— Съжалявам, госпожице Вайсман.
— Няма нищо — отвърна тя. Пръстите заглушиха гласа й. — Очаквах го.
— Какво искате да кажете? — Търнбул се наведе напред и сбърчи чело от любопитство.
Елена Вайсман свали ръцете си и видяха, че не плаче, както предполагаха. Лицето й пламтеше от страховит гняв. От истинска ярост.
— Трябва да ви покажа нещо.
И стана, и ги поведе към коридора.
— Не съм докосвала нищо, откакто я намерих — задавено каза Елена и спря пред една врата. — Мисля… Може би се надявах, че един ден ще вляза и всичко ще е изчезнало, сякаш никога не го е имало.
Отвори вратата и ги покани да влязат. За разлика от останалата част на къщата, тук беше тъмно и миришеше на тютюн за лула, прах и кучета. В единия ъгъл бяха натрупани кашони, страните им се бяха огънали от тежестта на съдържанието им. До прозореца в другия край имаше бюро. Празните чекмеджета бяха издърпани до половината и образуваха нещо като дървено стълбище към осеяния с петна изподраскан плот.