3.
Национален музей по криптология, Форт Мийд, щата Мериленд
2-ри януари — 02:26
Беше си измислил нещо като игра, за да не скучае, докато прави обиколките си. Пред всеки експонат си задаваше въпроси за табелките с информация, за да провери колко е запомнил. Както би трябвало да се очаква, след двадесет години служба знаеше наизуст всяка дума.
Първа беше системата „Майър Флаг“, серия визуални комуникационни средства, използвани по време на Гражданската война и дали началото на Армейските свързочни войски. Във витрините бяха изложени автентичните флагове, окъсани в битки и осеяни с петна от годините.
Доволен, той продължи да върви. Гумените му подметки скърцаха ритмично при всяка стъпка по застлания с линолеум под като метроном, отмерващ времето. Старателно лъснатите му обувки блестяха с отразена бяла светлина от намалените почти до минимум лампи на тавана.
Ал Травис беше пазач в Националния музей по криптология от деня на откриването му. Работата му харесваше. Най-после беше намерил място, където се чувстваше участник в нещо голямо и важно. В края на краищата той работеше за Агенцията за национална сигурност. Колко хора можеха да се похвалят с това? Работеше за агенцията, която отговаряше за информационните системи на Чичо Сам. АНС разбиваше кодовете на лошите типове. По дяволите, Агенцията имаше ключова роля в борбата срещу тероризма.
Травис се приближи до следващия експонат — „Цифровото колело“. Въртящите се дървени дискове бяха използвани от европейските правителства стотици години за разшифроване на чувствителни комуникации. Бяха изобретени от французите и бяха служили като международен език на дипломацията до края на Първата световна война.
Цилиндричното цифрово колело се беше настанило уютно във витрината. Дървото беше излъскано от поколения хора с чевръсти пръсти. Ал спря и го погледна. Табелката с информация му напомни, че това се смята за най-старото декодиращо устройство на света.
По-нататък следваше любимият му експонат — машината „Енигма“. В музея бяха показани няколко разновидности и Травис винаги спираше и ги разглеждаше с възхищение. Трудно му беше да си представи, че разгадаването на механизма на нещо, което прилича на огромна пишеща машина, от поляците и после от англичаните, е спечелило войната за Съюзниците в Европа. Но така пишеше на табелката и кой беше той, че да го оспорва?
Някакъв шум го накара да замръзне. Травис извъртя глава и се втренчи в сумрака.
— Кой е? — извика и се запита дали някой от другите пазачи по погрешка не е навлязъл в неговата секция, но отговор не последва. Без Ал да забележи, от тавана се спусна стоманена примка и увисна над главата му — блестеше като сребърен ореол на светлината на лампите. И после, точно когато Травис се накани да тръгне, примката се нахлузи на врата му, затегна се и го повдигна на метър над пода.
Ръцете му се стрелнаха към гърлото и се вкопчиха в жицата, краката му ритаха, от гърлото му излизаха нечовешки, клокочещи звуци. От мрака до него се появиха два тъмни силуета, трети скочи от тавана.
Единият дръпна стол от редицата до стената и го натика под Травис, който размахваше ръце и крака. Той откри, че може да стъпи само на пръсти, но това поне отслабваше задушаващия натиск около врата му. Белите му дробове се задъхваха за въздух. Яката на униформената му риза се обагри в кръв от впитата в гърлото му примка.
На пръсти, с пресъхнала от страх уста, Ал наблюдаваше тримата маскирани и облечени в черно натрапници. Те се приближиха до главния експонат, бързо отвинтиха капака на витрината, свалиха стъклото и го оставиха на пода. След това онзи в средата бръкна вътре, извади машината „Енигма“ и я сложи в раницата на единия от придружителите си.
Травис понечи да ги попита какви ги вършат, по дяволите, и да изтъкне, че няма начин да се измъкнат от военната база, но от устата му излезе само задавено хъркане и шептящи стенания.
Звуците обаче накараха мъжете да се обърнат и един от тях се приближи до пазача.
— Каза ли нещо, чернилко?
Гласът му беше тънък и подигравателен. Произнесе последната дума бавно и натъртено. Травис поклати глава, усещаше по тона му, че няма да успее да вразуми тези хора. Очите му все пак блеснаха от обидата.
Непознатият — очевидно не очакваше отговор — ритна стола под Ал. Пазачът увисна във въздуха. Металната жица се опъна от тежестта на тялото му и прекърши врата му.
Няколко секунди краката му ожесточено блъскаха невидима стена, потрепнаха и накрая се изпружиха неподвижно.