— Как върви кръстословицата? — Доминик се усмихна и се вторачи в незапълнените квадратчета пред него.
— Никак — призна Том. — Ето например, „Име на европейска столица, съставено от просветлен човек и вид огнище“. Осем букви. — Той безпомощно сви рамене. — Не мога да се сетя.
— Будапеща — веднага отговори тя.
— Будапеща — бавно повтори Том. — Защо?
— Просветленият е Буда — обясни Доминик и сложи вестниците на бюрото. — А видът огнище е пещ. Цялото прави Будапеща.
И закачливо докосна носа му с дългия си изящен пръст.
— Отказвам се — пораженски заяви Кърк и остави химикалката на писалището.
— Трябва да упорстваш и един ден всичко ще си дойде на мястото.
Той смени темата.
— Кога ще се върне Арчи?
— Мисля, че утре.
— За последните няколко седмици пътува вече два пъти до Щатите. — Том се намръщи. — За човек, който не обича да ходи в чужбина, определено се престарава.
— Какво прави там?
— Един Господ знае. Познаваш го. Хрумне ли му някаква идея, хуква нанякъде. — Кърк сви рамене и погледна вестниците, които Доминик беше оставила на бюрото. — Това за мен ли е?
— Искам да ти покажа нещо.
Кърк я познаваше добре и по гласа й разбра, че е развълнувана. Тя обаче не добави нищо повече и той реши, че е размислила.
— Продължавай — подкани я.
— Става дума за Хари.
— За Хари? — Том стана. Сърцето му заблъска в гърдите. Хари Ренуик. Споменаването на това име го караше да стисне зъби. Хари Ренуик, най-добрият приятел на баща му. Том го познаваше от дете — Хари Ренуик му беше повече от баща, но водеше двойствен живот. Второто му „аз“ — Касий — беше легендарният гений в безпощаден престъпен синдикат в света на изкуството и крадеше, убиваше и изнудваше във всички краища на земното кълбо. Предишната година Хари Ренуик дори се беше опитал да натопи Том за убийство и после да го убие. Последният шамар на предателството и коварството му все още пареше Кърк.
— Нали ми каза, че е изчезнал веднага след случилото се в Париж миналата година? След…
— Да — прекъсна я Том. Не искаше отново да преживява подробностите. — Сякаш потъна вдън земя.
— Където и да е отишъл, сега някой го търси. — Доминик разгърна най-горния вестник — „Хералд Трибюн“ от предния ден. Прелисти на страницата за лични обяви и посочи текст, който беше оградила с червено.
Кърк започна да го чете, усмихна се, после се изсмя.
— Това са пълни глупости! Някакви си лъвове, шимпанзета и хипопотами. Да не става дума за някакъв цирк?
— И аз така помислих отначало, но знаеш, че обичам ребусите.
— Да, знам. — Наред с останалите си положителни качества Доминик имаше изумителната дарба да решава игри с думи и други видове логически загадки. Том не искаше да остава по-назад от нея и всеки ден се опитваше да реши кръстословицата във вестника под зоркия й поглед, но без особен успех.
— Отне ми само няколко минути. Това е прескачащ шифър.
— Какво?
— Прескачащ шифър. Еврейските учени от години го намират в Тората. Взимаш първата буква „Т“, която се появява в Битие, прескачаш четиридесет и девет до петдесетата и после още четиридесет и девет букви до следващата и така нататък. И накрая се оформя дума.
— Какво?
— Тората. Заглавието на книгата е кодирано в текста. Същото е и със следващите три книги. Според някои изследователи Старият завет е огромно шифровано послание, което предсказва бъдещето.
— И обявата е написана по този начин?
— Въпросът е да откриеш интервала. В случая се брои всяка осма буква.
— Като започнеш с първата?
Тя кимна.
— Първата буква е „П“. — Том преброи седем букви. — А после „О“. — Той грабна молив и започна да записва всяка осма буква. — Сетне „С“… След това „Л“… „Последно“! — възкликна победоносно.
— „Последно видян в Копенхаген. Чакай следващ контакт“. Вече го разкодирах.
— И мислиш, че има и други такива съобщения?
— След като открих това, прегледах предишните броеве на „Хералд Трибюн“. На всеки няколко седмици от повече от половин година има шифровани съобщения, в които е използван същият метод. Записах ги тук.