Изглежда, не се шегуваше. Замислих се и сипах коняк в чашите.
— И на мен ми е жал, Котя. Но така се получи.
— Анка ще ти бъде ли свидетел, ако се наложи?
— Да — изстрелях уверено. — Ние, общо взето, не сме се карали, разделихме се интелигентно.
— Точно когато се разделят интелигенти, започват големите свади. Нито един санитарен техник не би направил подобна глупост.
— Харесал си си ги тези санитарни техници… — промърморих. — По-добре наливай…
Поседяхме още два часа. Слава Богу, не се стигна до третата бутилка. Но и към края на втората доста се бяхме развеселили. Произшествието с апартамента окончателно се превърна в приключение. Котя разказа историята на свой далечен роднина, който чрез хитри размени, разводи и раздели беше превърнал две гарсониери в противоположните краища на Москва в четиристаен „почти в центъра“. Историята, кой знае защо, ни се стори много смешна, ние се кикотехме на глас, и даже когато Котя съобщи, че в резултат на свръхнапрежение на силите роднината му получил инфаркт, жена му го напуснала и сега като глупак седи сам в големия си апартамент, болен и никому ненужен, това не ни огорчи.
По този повод Котя отбеляза, че най-важното в живота на човека е да изпълни своето предназначение, за това е писал дори великият мислител Коелю. Явно предназначението на роднината се е състояло точно в това, да извърши тази грандиозна размяна. А в сравнение с изпълненото предназначение, загубените здраве и жена са дреболии.
После Котя ми постели на дивана и се върна към недописаното си произведение. Положих глава на възглавницата, съобщих, че сън не ме лови, и моментално заспах под съпровода на равномерното потракване на клавишите.
3
Станах рано, учудващо свеж и бодър. Припомних си стария виц, че на двайсет години пиеш и се веселиш цяла нощ и сутринта ставаш бодър, на трийсет години пиеш и се веселиш цяла нощ и сутринта ставаш и чувстваш, че си пил и си се веселил цяла нощ, а на четирийсет спиш цяла нощ и като станеш сутринта, се чувстваш сякаш си пил и си се веселил цяла нощ. Тъй като засега бях между двайсет и трийсет, нощите ми не си приличаха една с друга. Тази излезе сполучлива.
Котя още спеше. Взех душ, измих си зъбите с намазан с паста пръст, порових се в хладилника и си направих два сандвича със салам. Нямах никакво желание да чакам работника на умствения труд и на свободен график да се събуди. Исках да действам. Исках да се боря и да търся, да намирам и да не се предавам. Надникнах в спалнята.
Котя спеше на широко легло за двама, самотно притиснал се към стената. Разтърсих го за рамото.
— Ставайте, графе!
Котя измуча и отвори очи. Погледна ме смаяно.
— Тръгвам. Да търся истината. По жилищни фондове, нотариуси и адвокати. Ела да си заключиш вратата.
— А… Киря… — Котя потри горната част на носа си. — Снощи доста се накиркахме…
Мразя глупавите каламбури! Дори като съм махмурлия.
— Ще минеш ли през Черкизовския пазар?
— Да видя дамата? Помня, помня… — Котя изпъшка и седна на леглото. — Добре, хайде, тръгвай… И аз ще ставам.
— Довърши ли работата? — попитах.
— Че как… „Девойката и нейното куче“. — Котя стана и тръгна подир мен към коридора. — Отлична история излезе, трогателна… Девойчето в детските й години я съблазнил чичо й, после я изнасилили всички съученици подред, след това работила в бордей в Малта, после се върнала в Русия и се заела с развъждането на малтийски овчарки… и ето че намерила любовта си…
— Тъпак! — не издържах аз. — В природата не съществуват малтийски овчарки! Има малтийски болонки!
— Ти ги разбираш тези неща, ти си ни кучевъдът — не се смути Котя. — А на редовия читател не му дреме дали е малтийска овчарка, или йоркширски териер… Затова пък каква финална фраза: „Хората могат да излъжат. Кучето никога няма да те предаде!“.
— Ето! Наградата „Букър“ ти е в кърпа вързана — казах, излизайки. Спомних си за Кашу и настроението ми веднага се развали.
Прекарах следващите четири часа в обикаляне. Хванах такси с шофьор-кавказец, както е прието понастоящем в Москва. Купето му беше по-здраво от обикновено, пък и самият шофьор ми хареса, така че веднага се договорихме да му плащам на час и се заехме да обикаляме града. Жилищният фонд, нотариусът, отделът за регистрации на жилища… все места, където човек не би отишъл доброволно. Но на мен през този ден отчасти ми вървеше. Почти навсякъде минавах, без да чакам на опашка, почти всички бюрократи „ми влизаха в положението“.