Котя се оказа прав.
Всички документи за апартамента бяха на името на Наталия Степановна Иванова.
Не устройвах скандали. На нейно име — значи на нейно. Едва ли си струваше да настройвам срещу себе си дребните чиновници. Първо трябваше да съставя пълна картина на случващото се.
Последното ми посещение беше в Останкинската телефонна централа. Телефонът вече беше собственост на гражданката Иванова.
И изведнъж ми хрумна неприятно предположение. Помолих таксиджията да спре при офиса на МТС4 на Проспекта на мира, приближих се до гишето на касата и казах номера си.
— Фамилията? — изстреля касиерката.
— Максимов.
— Грешка — повтори студено девойката. — Повторете още веднъж номера.
— Фамилията е Иванова — предположих. — Забравих, че е на името на жена ми…
— Колко пари ще вкарате?
— Сто рубли — казах мрачно.
И така, бяха ме лишили дори от мобилен телефон. Не изглеждаше голяма загуба — във всяка будка продават пакети за предплатени услуги, можех и да сключа нов договор. Колко имах в сметката? Петстотин рубли, не повече…
Ужасяваше ме друго. Те всичко бяха предвидили! Не бяха пропуснали дори такава дреболия като договора ми за мобилен телефон!
Нима не бяха пропуснали абсолютно нищо?
— Карай към поликлиниката — наредих на таксиджията. — Тук наблизо е…
Поликлиниката беше най-обикновена, от соцвремената. Стара, вечно в ремонт, с огромни опашки от кашлящи младежи и охкащи бабички. Младежите идваха за болнични, а бабичките — за да общуват. Тук си струва да се лекувате само ако не ви вълнува резултатът. Аз самият бях регистриран в поликлиниката само заради редките болнични „от грип“.
Тъничкият ми медицински картон не се намери. Но пък го имаше картона на гражданката Иванова — дебел, раздърпан. Явно тя обичаше да се лекува…
Излязох от поликлиниката, гледайки търпеливо чакащия ме таксиджия. Къде да се регистрирам като скитник? Впрочем нещата все още не бяха толкова зле. Можех да отида при майка и татко, при приятелите ми, в работата ми…
— Четвъртият час изтича — предупреди ме шофьорът.
— Ще продължа пеша — казах. — Наблизо е.
Заплащането от осемстотин рубли беше напълно приемливо, като се има предвид московският ценоразпис.
— Влизай, ще те хвърля — каза шофьорът. — Безплатно.
Навярно ако му бях разказал историята си, щеше да ме разбере. Шофьорът бе мегрел5, избягал от Абхазия по време на войната. Той също е имал някъде дом, който сега не му принадлежеше. Дори не можеше да го види — „в Абхазия веднага ще ме убият“.
Аз поне можех да погледна бившия си дом.
— Благодаря — отказах му. — Ще се поразходя малко. Живея тук наблизо.
Шофьорът потегли, а аз тръгнах към къщи. По пътя си купих пакет цигари — нервите ми все пак бяха обтегнати. По дяволите здравето, когато целият живот се разрушава!
Известно време обикалях пред блока, пушех и гледах пердетата. Чуждите пердета… аз изобщо не си слагах, предпочитах щори.
После влязох във входа, качих се по стълбите, постоях пред вратата. Беше тихо. Кашу сигурно дремеше на дивана…
Извадих връзката ключове. Отключих първата ключалка.
Но втората не успях. Загледах се и видях, че е нова.
— Какво правим? — разнесе се иззад гърба ми.
Обърнах се — по стълбите се изкачваше съседът ми.
— Пьотър Алексеевич, та това съм аз, Кирил! — възкликнах.
— А… — кимна той. Спря се до вратата си. — Тя сутринта смени ключалката. Сама я смени, оправна дама…
— Какво е това нещо? — попитах. — Взема ми апартамента… представяте ли си, всички документи са на нейно име! Навсякъде!
Пьотър кимна. Извади ключовете, започна да отключва своята врата. После рече:
— Честно казано, съседе, аз никога не съм виждал твоите документи…
Това беше като удар под кръста. Не намерих какво да отговоря. В този момент се хлопна още една врата и се подаде свадливата бабичка Галина.
— Кой е тоя, дето обикаля тук? — попита тя Пьотър Алексеевич, като напълно ме игнорира.
— Е, това е Кирил, съседът… бившият… — промърмори Пьотър.
— Какъв Кирил? Какъв съсед? Тук живее Наташа Иванова! — каза злобно бабичката.
— Стара вещица… — не издържах аз. — Нямаш съвест, но поне помисли за Бога, че скоро ви предстои среща.
4
Мобилньные ТелеСистемы (Мобилни ТелеСистеми) — голям мобилен оператор в Русия. — Бел.прев.
5
Мегрели (мингрели) — грузинска етническа подгрупа, населяваща областите Мигрелия, Абхазия и Тбилиси. — Бел.прев.