— Не. Щяха да й позволят да живее.
— Невъобразима глупост — казах. — Всички тези гръмки думи и красиви пози… „те няма да преминат“, „все пак тя се върти“, „родината или смърт“, „готова съм да умра за убежденията си“ — всичко това става глупост, когато дойде истинската смърт… Всичко това е за децата. И за възрастните, които ги манипулират…
Наталия кимна одобрително.
— Но тя все пак се върти — казах. — Нали така? Тя се върти и те няма да преминат, родината си остава родина, дори ако смъртта стане смърт, и никой не е готов да умре, но понякога е по-лесно да умреш, отколкото да предадеш… Ти си грозна, зла жена, която никой никога не е обичал. Дори не си дошла в нашия свят, задето обичаш своя. На теб ти е нужна само власт.
Наталия плесна с ръце като учителка, чийто любимец, блестящо решил интегрално уравнение, не е успял да умножи две по две. Върху лицето й се изписа явно огорчение.
— Ти си мръсница — заявих аз. — Всички вие сте мръсници. И работата не е там, че ни управлявате скришом, че въртите световете както си искате. Така или иначе някой щеше да ни управлява, някой щеше да ни манипулира. И бедата не е там, че ни отнемате свободата, а в замяна ни давате позлатена клетка. Свободата не се измерва в квадратни километри. Бедата не е дори там, че ни отнемате роднините и приятелите. Ние нали все пак ги помним, а това е най-важното. Вие сте мръсници, защото отнемате нас от онези, на които сме скъпи! Вие не им оставяте дори спомена за нас. Но за теб и това се оказа малко, а? За вас хората са фигури, които можете да местите по дъската както си искате, да превръщате една пешка в царица, а друга да махате от дъската, да нагласявате партията си…
Млъкнах.
Млъкнах, защото разбрах всичко. Всичко важно.
Разбрах защо са ме превърнали във функционал.
И попитах:
— Какъв трябваше да стана?
24
Представете си, че имате голяма клетка, в която живеят малки опитни човечета. Трудно е да си го представите? Добре, тогава голяма клетка, в която живеят мънички опитни мишки.
Изобщо, клетките наоколо са много, и във всяка от тях понякога са затваряли мишки. Наистина, в едната клетка самецът се е оказал стерилен, в другата автоматичната поилка се е счупила и е издавила мишките, в третата се е промъкнал див плъх и е изял обитателите, в четвъртата се е съборила кварцовата лампа, от петата мишките са се измъкнали и са се разбягали. Но все пак голямо количество клетки са останали населени. И когато искате да подобрите живота на мишките във вашата клетка, вие поглеждате в съседните — как вървят нещата там? Тези мишки живеят като едно голямо семейство? Забавно. Да видим, може би си струва да приучим и нашите към колективизъм. А тези стоят по ъглите? Какво пък, да понаблюдаваме, току-виж се окаже, че така ще им е по-добре!
Вас не ви интересува особено много съдбата на мишките в другите клетки. Вие не сте садист, нямате нищо против тези мили пухкави създания, но за вас е важна само една клетка — последната, с която сте се сдобили. Живеещите там животински са тези, към които наистина сте се привързали.
А с останалите може да се правят опити.
В тази клетка, където всички стоят по ъглите, няколко личности са се сприятелили и се опитват да съберат голямо стадо? Нередност! Тази контролна група трябва да бъде обособена! Вие, разбира се, сте способни да убиете добилите кураж мишки или да ги изхвърлите в клозетната чиния. Но вие не сте жестоки. И тогава поставяте в различни ъгли на клетката уютни къщички, слагате вътре повече сиренце и разпределяте мишките-нарушители по една във всяка къщичка — на късо синджирче. Мишките даже може да се превържат с красиви цветни панделки и да се хранят усилено с витамини като компенсация за липсата на свобода. Най-вероятно ще свикнат и даже ще са доволни.
В друга клетка може във водата да се добави някакъв химически препарат. Дали мишките няма да станат щастливи от солидната доза развеселяващо вещество? Не, не се получава, измират. Жалко.
В трета, където мишките са се научили да тичат в колело по посока на часовниковата стрелка, вие изолирате онези, които упорито тичат срещу часовниковата стрелка. Пак къщички, синджирчета и особено вкусна храна.
С течение на времето разбирате, че част от грижите за контролните клетки могат да се прехвърлят на самите мишки. При това точно на онези, които са застрашавали чистотата на експеримента и са били сложени на синджирчета. Те ще привличат вниманието ви със силен писък, ако нещо се случи. И жестоко ще изпохапват своите събратя, които се опитват да тръгнат по техния път. (Когато аз започнах да тичам против часовниковата стрелка, получих къщичка и порция сирене. Ами ако още някой смени посоката на тичане и му дадат моя пай?)