Нямаш никакви шансове да победиш, ако влизаш в боя като човек. И нямаш никаква нужда от победа, ако станеш функционал.
Нужен е трети път. А трети път няма.
Погалих Настя по студената буза. Трябваше да повикам Бърза помощ. Но не веднага. Първо щеше да се наложи да си тръгна. Не исках да попадам в милицията сега, когато отново бях обикновен човек. Щеше да се наложи да доказвам много, много дълго, че съм попаднал случайно в изоставената сграда и случайно съм намерил там трупа на девойка. При това девойка, с която предишната нощ сме били близки.
Но не ми се искаше да я оставям така, върху разбитите тухли и парчетата от бутилки. Разчистих с върха на обувката си малко пространство, внимателно вдигнах Настя и я сложих там. Положих ръцете й покрай тялото.
Дясната й длан беше разтворена. Лявата — свита в юмрук. След секундно колебание разтворих пръстите й.
Блестящо металическо пръстенче. Не златно или сребърно, естествено. Нещо като никелирана стомана. Ако бях митничар, моментално бих назовал химическия състав, стойността и размера на митото.
Пръстенче.
Вдигнах го. Повъртях го в ръка. Кой знае защо, ми се струваше важно откъде се е взело. Настя е стояла до печката… канела се е да извади от тигана пържените яйца… Но да, разбира се. Халкичката от ръкохватката на металическата шпатулка. Всички прибори — вилиците, ножовете, черпакът за пяна — имаха такива халкички.
Защо точно тази е оцеляла?
Защото мъртвата девойка я е стискала в ръка? Човешка ръка, непринадлежаща на света на функционалите.
Премерих пръстенчето — то пасна на безименния ми пръст, сякаш го бях купил в бижутериен магазин.
Така да бъде.
Погледнах още веднъж мъртвото лице и се изправих.
И чух стъпки до вратата.
— Кириле? Какво се е случило тук? Ама че работа! — Котя стоеше в отвора на вратата, вглеждайки се с недоумение в тъмното, мръсно помещение. — Като след набег на махновците47… Сражава ли се? От Аркан ли те нападнаха?
— Как се озова тук? — попитах. — Трябваше да заминете.
— Сърцето ми подсказа — разпери ръце Котя. — Чувствах, че не са добре нещата… Оставих дамата в Шереметиево и тръгнах към теб…
В този момент очите му се адаптираха към тъмнината и той млъкна.
— Настя умря — казах. — Просто така…
— Защо?
— Наталия я уби. Функционалката-акушерка.
— Много съжалявам — промърмори Котя. — Наистина много съжалявам… Къде е Наталия?
Свих рамене:
— Последния път, когато я видях, от кръста нагоре беше тънка като картон. Струва ми се, че вече не е никъде. Това дори функционал не може да го понесе.
— Уби ли я? — попита недоверчиво Котя.
— Е, да. Тя уби Настя и започна да разрушава кулата. Успях да унищожа Наталия. Но кулата загина.
— Сега отново си обикновен човек. — Това не беше въпрос, а констатиране на факта.
— Аха.
— Но как си успял да я убиеш?
— Това е моя тайна — изрекох загадъчно аз. — Да се махаме оттук. Вече не можем да помогнем с нищо на Настя.
Излязохме от кулата, аз затворих вратата, взех от земята шепа чист сняг и потърках дръжката на вратата. Не си струваше да оставяме пръстови отпечатъци.
Котя ме погледна в очите:
— Кириле… но как? Та тя е акушер! Илан ми разказа — акушерите могат да унищожат всеки, когото са направили функционал. Кулата ти е разрушена, станал си човек и си я убил? Не вярвам!
Беше ми тъжно. Много, много тъжно. Освен това — и страшно студено в мокрите ми панталони и ризата с къси ръкави на заснежената зимна улица.
— Ще ти го кажа на ухо — рекох аз, озъртайки се. Котя послушно обърна глава. Наведох се към ухото му и прошепнах: — Работата е там, че всеки функционал си има особено чувствителни клетки на крайчетата на ушите. Ако удариш функционал по ухото, той умира от разстройство!
Котя изсумтя и се изправи. Погледна ме в очите:
— Кириле, не се майтапи…
— Само едно не разбрах… — продължих аз със същия шепот, без изобщо да се безпокоя дали Котя ще ме чуе, или не. — Ще подейства ли това на куратор? Или не? А?
— Не знам — каза Котя и свали очилата си.
— Ще проверим ли върху теб? — поинтересувах се аз.
47
Отрядите на украинския анархист Махно (1888–1934), взели участие в Гражданската война в Русия — първо на страната на болшевиките, а после — срещу тях. — Бел.прев.