25
И все пак Борхес не е бил прав.
Освен трите велики сюжета съществува поне още един, заслужаващ същото внимание.
Това е предателството на приятеля и измяната на любимата.
Войната никога не би започнала, веселите елински царе не биха тръгнали за слава (ако трябва да сме честни — за богатства), не биха обсаждали Троя, а Одисей не би се скитал по пътя към дома, ако Елена не беше избягала с Парис. Джим Хопкинс не би хукнал да търси съкровища в компанията на ескуайър Трилони и доктор Ливзи, пиратите не биха щурмували форта, а злополучният Бен Гън накрая не би се върнал вкъщи, ако Били Боне не беше измамил приятелите си и не беше избягал с картата.
Макар че, от друга страна, ако не беше измяната на Елена, не бихме узнали за верността на Пенелопа.
Любовта и приятелството са нещата, заради който се налага да се търпят измените и предателството.
И все пак винаги е тежко да бъдеш предаден.
Котя въздъхна и сведе поглед. Виновно сви рамене и каза:
— Можеш да опиташ… Как узна, че съм куратор?
— Наталия ми каза.
— Не е могла да ти каже това — поклати глава Котя. — Наталия не знаеше, че съм куратор. Изобщо не подозираше, че съм функционал.
— Да. Тя ми каза само за куратора. А аз сам се сетих, че това си ти. Твърде късно, за съжаление. — Не издържах и повиших тон: — Не е възможно във файлове да се запази споменаване за функционалите! Не е възможно! Полицаят, бившият историк, се оплакваше, че дори сега писмата му не се получават, че файловете се изтриват. Ако целта е да се извадят хората от живота, да им се попречи да направят нещо важно, няма да се съхраняват никакви данни! Никакви следи! Изчезват снимки, училищни табла, детски рисунки. И изведнъж — изключение за твоя компютър? Ха! Не ме разсмивай, Константине!
Котя кимна. Разпери ръце:
— Ето, винаги става така. Иска ти се да помогнеш… На мен и без това ми беше много неприятно да те пускам при функционалите. И то чрез тази глупачка! Фригидна, злобна неудачница. Аз също не ги обичам тези от Аркан, ако това ще те успокои!
— Тоест ти самият не си оттам?
— Не, Кириле! Нещата не са толкова прости. Нима си мислеше, че от Аркан изпращат десант от акушери, предвождани от началник, които започват да преправят света?
— Горе-долу нещо такова си мислех. — На мен вече ми тракаха зъбите и Котя забеляза това. Въздъхна, откопча топлото си яке, подаде ми го, оставайки по топъл пуловер.
— Облечи се!
— Не, благодаря — поклатих глава аз.
— Поне си го наметни на раменете! Нали сега си обикновен човек, ще настинеш!
Не продължих да се инатя — беше твърде студено. С усилия успях да закопчая якето.
— Нещата са много по-различни — продължи Котя. — Силата, която се дава на функционала, не е от него… не е само от него. Тя принадлежи още и на света, в който живее той. При нас не могат да дойдат от Аркан и да започнат да превръщат хората във функционали. Първо трябва да намерят куратор. Някой, който ще научи всичко сам, с тяхна помощ, разбира се. И… да го кажем така, ще контролира ситуацията като цяло. Ще взема глобални решения и ще е отговорен за случващото се.
— Значи ти си наш? — попитах тъпо аз.
— Наш! Възможно най-наш! — засмя се Котя.
— На колко години си?
— Е… на повече, отколкото изглеждам — махна с ръка Котя. — Но аз смятам, че младостта е в душата. Нали?
— Котя. — Намирах думите с усилие. — Но как? Защо? Защо им позволяваш? Защо ни причиняват това?
— Кое това? — възмути се Котя. — Ти какво си мислиш, че при тях, глупаците, цари земен рай? Да, бе! Те са спрели технологиите, идиотите… Решили са да си шият кафтан с по нишка от всеки свят… При тях например в цяла Африка бушуват войни. Защо? Защото не е имало робство, ето колко сложно е устроено всичко в света! Целият континент е обсаден, опитват се да помирят всички тези Велики Етиопии, Слънчеви Судани и Щастливи Зулусии — нищо не се получава! Затова пък има потоци бежанци навсякъде. Не можеш да се учиш от чуждите грешки, Кириле!
— Но те се учат!
— Така им се струва. А аз смятам, и ще продължавам да смятам, че без прогреса на науката и техниката цивилизацията изпада в стагнация и загива. Така че избрах за нашата Земя пътя на ускореното научно-техническо развитие. Да, аз го избрах! Предлагаха ми и други варианти.
— Войни — продължих да упорствам аз. — При нас също навсякъде има войни. Катастрофи.
— Неизбежно следствие от прогреса — отсече Котя. — Винаги се налага да се жертва нещо. Или епидемии заличават цели страни, или хората се избиват взаимно. Аз направих избор за цялата Земя, Кириле. Това е така. Но само защото нямаше достойна алтернатива.