Алън Брадли
Червена херинга без горчица
Мистериите на Флавия де Лус #3
На Джон и Джанет Харланд
„… чаша ейл без хубава девица, уви, е като яйце без сол и червена херинга без горчица.“
Едно
— Плашиш ме — каза циганката. — Досега не съм виждала кристалната топка изпълнена с толкова мрак.
Тя обви кълбото с ръце, сякаш да защити очите ми от страхотиите, плуващи в тъмните му дълбини. Пръстите й стиснаха стъклото и аз изпитах чувството, че в гърлото ми се стича леденостудена вода.
В края на масата потрепваше тънка свещ, чиято бледа светлина се отразяваше от големите месингови халки на ушите на циганката и отлиташе да угасне някъде в тъмните ъгли на шатрата.
Черна коса, черни очи, черна рокля, намазани с червен руж бузи, червени устни и глас, с който несъмнено можеше да се сдобиеш само след като изпушиш половин милион цигари.
Сякаш за да потвърди подозренията ми, старицата така се разкашля, че крехкото й тяло се разтресе в отчаян опит да си поеме въздух. Звучеше като че в белия й дроб се е заплела голяма птица, която пляска с криле, за да се освободи.
— Добре ли сте? — попитах аз. — Ще отида да потърся помощ.
Десет минути по-рано сякаш зърнах доктор Дарби в църковния двор да спира и да разменя по някоя дума на всяка сергия на панаира. Но преди да успея да помръдна, циганката хвана с мургавата си ръка дланта ми върху покривката от черно кадифе.
— Не, недей. Непрекъснато ми се случва — рече тя и пак се разкашля.
Изчаках я търпеливо, почти уплашена да помръдна.
— На колко години си? — попита ме най-накрая. — На десет? На дванайсет?
— На единайсет — отвърнах аз, а тя кимна уморено, сякаш го е знаела през цялото време.
— Виждам планина — продължи задавено — и лицето… на жената, в която ще се превърнеш.
Въпреки задуха и топлината в сумрачната шатра, кръвта ми изстина. Видяла е Хариет!
Майка ми Хариет загинала при злополука в планината, докато съм била още бебе.
Циганката обърна ръката ми и болезнено заби палеца си в центъра на дланта ми. Пръстите ми се разтвориха и после се свиха от само себе си като пръстите на отрязания крак на кокошка.
Циганката хвана лявата ми ръка и я вдигна.
— Тази ръка ти е по рождение — рече тя почти без да погледне дланта, пусна я и ме хвана за другата ръка. — А тази е ръката, която ти е пораснала.
Тя се взря отвратено в нея, а свещта примигна.
— Тази скършена звезда на лунния ти хълм показва брилянтен ум, обърнал се срещу себе си, ум, който скита по пътищата на мрака.
Не това исках да чуя.
— Разкажете ми за жената на планината — подканих я аз. — Онази, в която ще се превърна.
Циганката се изкашля отново и се загърна плътно с пъстрия си шал, сякаш за да се предпази от някакъв древен и невидим зимен вятър.
— Положи в ръката ми сребро — заяви настойчиво тя и протегна мърлявата си длан.
— Но вече ви дадох един шилинг. Толкова пише на табелата отвън.
— Посланията от Третия кръг се заплащат допълнително — изхриптя циганката. — Те изцеждат заряда на душата ми.
За малко да се изсмея на глас. За каква се мислеше тази стара вещица? Въпреки това, изглежда, бе зърнала Хариет отвъд булото и не биваше да позволя скептицизмът ми да провали дори минималния шанс да разменя няколко думи с мъртвата си майка.
Бръкнах в джоба за последния си шилинг и когато притиснах монетата в дланта й, тъмните очи на циганката блеснаха изведнъж като на гарга и се взряха в моите.
— Тя се опитва да се прибере. Тази… жена… се опитва да се прибере у дома от студа. Иска да й помогнеш…
Скочих на крака и закачих масичката с голото си коляно. Тя се разклати, преобърна се на една страна, а свещта се плъзна по плота и падна сред куп прашни драперии.
В първия миг се вдигна тънка струйка черен дим, после пламъкът стана син, премина в червено и накрая бързо лумна оранжев. Гледах ужасено как плъзва по пердето.
За нула време цялата шатра бе обгърната от пламъци.
Ще ми се да имах присъствието на духа, за да хвърля мокър парцал върху очите на циганката и да я изведа навън, но вместо това хукнах — право през огнения кръг, обгърнал входа, — и не спрях, докато не стигнах до стрелбището с кокосови орехи, където се спрях задъхана зад едно платнище и се опитах да си поема въздух.