Ведрите ми мисли бяха прекъснати от хриплива кашлица.
— Спри — каза циганката и дръпна юздите от ръцете ми. Кратката дрямка явно й се бе отразила добре. Въпреки кашлицата мургавите й бузи не бяха вече така бледи, а очите й горяха по-ярко отпреди.
Тя изцъка с език и с лекота, която показваше, че познава мястото, насочи Грай и изведе караваната от тесния път, под навеса от клони и по малкия мост. Няколко секунди по-късно спряхме насред поляната.
Циганката слезе тежко от капрата и започна да разпряга Грай. Докато се занимаваше със стария кон, аз се възползвах от възможността да се полюбувам на прекрасната обстановка.
Тук-таме растяха макове и коприва, огрени от косите лъчи на следобедното слънце. Тревата никога не ми се е струвала толкова зелена.
И Грай го беше забелязал и вече пасеше доволно високите стръкове.
Фургонът се разклати внезапно и се чу звук сякаш някой се е препънал.
Скочих и изтичах от другата страна.
Очевидно не бях преценила правилно състоянието на циганката. Тя се беше строполила на земята, вкопчена в спиците на едно от големите дървени колела. Когато стигнах до нея, тя отново се разкашля, по-страховито от преди.
— Изтощена си — казах й. — Трябва да легнеш.
Тя промърмори нещо и затвори очи.
За миг вече се бях качила на фургона и отворих вратата.
Но не очаквах подобна гледка.
Вътрешността на фургона бе като приказка на колела. Макар да имах време само за един бърз поглед, забелязах изящна печка от ковано желязо в стил кралица Ан, а над нея — рафт с изрисувани в синьо порцеланови съдове. Трябваха ми гореща вода и чай — необходими за първа помощ при всякакви случаи. На прозорците висяха дантелени пердета, от които при нужда можеха да се направят бинтове, и две сребърни парафинови лампи с червени стъкла, които щяха да осигурят малко топлина и пламък за стерилизиране на игли. Обучението ми при момичетата скаути, макар и кратко, не беше отишло съвсем на вятъра. В дъното две резбовани дървени вратички стояха полуотворени и разкриваха широко легло, което заемаше почти половината от ширината на фургона.
Върнах се навън и помогнах на циганката да стане, като преметнах ръката й през раменете си.
— Пуснах стълбичката, сега ще те заведа да си легнеш.
Някак си успях да я замъкна до предната част на фургона и с бутане и дърпане, и като поставях ръцете й на дръжките, най-накрая я настаних. По време на почти цялата процедура тя като че ли едва забелязваше къде се намира и че съм с нея. Но щом я завих в леглото, май живна малко.
— Ще повикам лекаря.
Бях оставила Гладис, подпряна на стената на енорийската зала и се сетих, че по-късно ще трябва да се върна в селото, за да я закарам обратно в Бъкшоу.
— Недей — рече циганката и ме стисна силно за ръката. — Направи ми чаша чай и ме остави. Нужно ми е само да се наспя добре.
Явно бе видяла колебливото ми изражение и добави:
— Донеси лекарството. Ще го пробвам. Лъжицата е при сервиза за чай.
„Всяко нещо по реда си“, помислих си аз, намерих лъжицата сред купчината очукани прибори и я напълних с гъстия кафяв сироп за кашлица.
— Отвори уста, птиченце — казах с усмивка. Това беше методът на госпожа Малит да ме прилъже да преглътна някой от отвратителните сиропи и масла, които татко настояваше дъщерите му да пият. С очи, вперени в мен (въобразявах ли си или наистина погледът й малко се проясни?), циганката отвори послушно уста и ми позволи да пъхна в нея пълната до ръба лъжица.
— Преглътни и полети — изрекох аз финалните думи от ритуала и насочих вниманието си към симпатичната малка печка. Не исках да си призная колко съм невежа: нямах ни най-малка представа как да я запаля. Не повече отколкото как да напълня с въглища горивното отделение на кораба „Куин Мери“.
— Не тук — рече циганката, като видя, че се колебая. — Стъкни огън навън.
В подножието на стълбата спрях и огледах набързо горичката.
Бъзовите храсти, както вече отбелязах, растяха навсякъде. Задърпах две клонки в опит да ги откъсна, но не беше лесно.
„Твърде жилави са“, помислих си. След кратка борба и чак след като скочих енергично на две от долните клонки, най-накрая успях да ги откъсна.
Пет минути по-късно в средата на поляната бях събрала достатъчно съчки, за да стигнат за приличен лагерен огън.