Как ми се искаше да попитам инспектора дали заключенията ми са верни — особено онези за Том Бул, — но знаех, че той не би… няма право да ми каже. Може би някой друг път…
При всички положения почти със сигурност полицията е издирила и разпитала Фенела по време на разследването на изчезването на бебето — издирили са я, разпитали са я и са я пуснали, защото не е имала вина. Това изглеждаше очевидно.
И когато госпожа Бул неочаквано е влязла в шатрата й миналата седмица на панаира, Фенела сигурно си е помислила, че съдбата й я е изпратила, за да получи правосъдие.
„Казах й, че нещо е погребано в миналото й и че за да го поправи, трябва да се разрови назад“, рекла Фенела, но не е имала предвид бебето, а обвинението в отвличане, повдигнато от госпожа Бул!
„Отмъщението е по моята част“, беше казала Фенела.
Какво отмъщение само!
Но и то си имаше цена.
Дали госпожа Бул е разпознала фургона на Фенела на панаира? Какво я е прихванало, та да влезе в шатрата?
Сещах се само за една възможна причина: гузна съвест.
Може би госпожа Бул си е мислела, че полицията и съпругът й са започнали да се досещат за лъжата й — може би по някаква странна причина си е въобразила, че ако пак се изправи срещу циганката, ще разсее евентуалните подозрения на Том и собственото си чувство за вина.
Какво ми каза доктор Дарби? „Понякога, когато са подложени на голямо напрежение, хората се държат много странно.“
— Е? — прекъсна инспекторът мислите ми. Чакаше ме да продължа.
— Госпожа Бул, естествено, си помислила, че Фенела е видяла в кристалната топка удавянето на бебето. Сигурно веднага се е прибрала и е казала на съпруга си, че циганката, отвлякла детето им, пак лагерува при Стобора. Том е отишъл във фургона още същата вечер и се е опитал да я убие. Той най-вероятно все още вярва на жена си — добавих аз. — Въпреки че трупът на бебето беше намерен, се обзалагам, че още обвинява циганите.
Погледнах крадешком към сержант Грейвс за потвърждение, но лицето му беше като издялано от камък.
— Откъде си толкова сигурна, че Том Бул е бил във фургона? — попита инспектор Хюит и отгърна нова страница в бележника си.
— Защото Колин Праут го е видял там. И ако това не е достатъчно, миризмата на риба го потвърждава — отвърнах аз. — Мисля, че ще установите, че Том Бул страда от заболяване, при което тялото отделя мирис на риба. Догър каза, че има документирани случаи.
Инспектор Хюит повдигна леко вежди, но не отговори.
— Тъй като състоянието му се влошавало, той си стоял само вкъщи през последната година, че и по-дълго. Госпожа Бул е съчинила историята със заминаването му, но през цялото време той е бил тук, в Бишъпс Лейси, и е работил след мръкване. Той е леяр и уменията му са доста полезни за претопяването на метални отпадъци и отливането на антики от тях.
— Да — каза инспектор Хюит и ме изненада. — Не е тайна, че преди е работил при Сампсън в Източен Финчинг.
— И все още работи там — казах аз. — Поне нощем.
Инспектор Хюит затвори бележника си и стана.
— Радостен съм да ви съобщя, полковник, че триножниците ви за камина скоро ще ви бъдат върнати. Намерихме ги в гаража, където Хеъруд е държал антиките си.
Права бях! Лисицата Сали и Шопо в гаража на Бруки наистина са били оригиналите на Хариет! След като ги е подменил с фалшификати, Бруки е чакал възможност да продаде оригиналите в Лондон.
— Той е бил част от сложна организация на крадци и фалшификатори. Сигурен съм, че скоро ще прочетете за тях във вестниците.
— А госпожица Маунтджой? — попитах неочаквано. Доста ми беше жал за Тилда Маунтджой.
— Може да й бъдат повдигнати обвинения за съучастие — отвърна инспекторът. — Зависи от директора на Окръжното управление. Не му завиждам за задачата.
— Горкият Колин — казах аз. — Животът му никак не е бил лек, нали?
— При него има смекчаващи вината обстоятелства — рече инспекторът. — Повече от това не мога да ти кажа.
— Разбрах със сигурност, че и той е замесен, когато намерих въжето.
Съжалих за казаното още докато думите излизаха от устата ми.
— Въже ли? Какво въже?
— Въжето, което е паднало през решетката във фонтана на Посейдон.
— Улмър? Грейвс? Какво знаете по този въпрос?
— Нищо, сър — отвърнаха те в един глас.
— В такъв случай бихте ли отишли незабавно при фонтана, за да поправите този пропуск?