— Ще платя щетите — повторих. — Макар наистина да беше злополука.
Това доведе до нов пристъп на кашлица и дори аз разбрах, че димът е влошил състоянието на и без това болните й бели дробове. Зачаках безпомощно кашлицата да премине.
Най-накрая циганката си пое дъх, но последва нова продължителна, неловка тишина.
— Жената — каза циганката най-накрая. — Жената на планината. Коя е тя?
— Майка ми. Казва се Хариет де Лус.
— А планината?
— Мисля, че е някъде в Тибет. Майка ми загинала там преди десет години. В Бъкшоу не говорим много за това.
— Бъкшоу не ми говори нищо.
— Там живея. Намира се южно от селото — отвърнах и махнах по посока на имението.
— А-ха! — прикова ме циганката с пронизителния си поглед. — Голямата къща с двете крила назад.
— Да. Недалеч от завоя на реката.
— Сетих се. Спирала съм там. Не знаех как се казва.
Спирала е там ли? Не ми се вярваше.
— Дамата позволи с моя циганин да лагеруваме в горичката край реката. Той трябваше да си почине…
— Знам го мястото! Казваме му Стобора. Има бъзови храсти и…
— Къпини — добави тя.
— Я чакайте, каква дама? — попитах аз. — В Бъкшоу няма дами, откакто Хариет е починала.
Циганката продължи, сякаш не ме е чула.
— Красива дама. Малко приличаше на теб — огледа ме тя внимателно и добави, — сега като те виждам на светло.
Но в следващия миг лицето й помръкна. Въобразявах ли си, или гласът й укрепваше с всяка следваща дума?
— И после ни изгониха — продължи тя гневно. — Казаха, че вече не сме желани там. Беше лятото, когато умря Джони Фаа.
— Джони Фаа ли?
— Моят циганин. Съпругът ми. Умря насред един прашен път, стиснал гърди и проклинащ гаджо — англичанинът, — който ни изгони.
— И кой беше той? — Вече се страхувах от отговора.
— Не питай за името му. Ходеше изправен все едно е глътнал бастун, проклетникът!
Татко! Сигурна бях! След смъртта на Хариет именно татко е изгонил циганите от земята ни.
— И казвате, че Джони Фаа, съпругът ви… е умрял заради това?
Циганката кимна и видях, че тъгата в очите й е искрена.
— Защото се е нуждаел от почивка ли?
— Нуждаеше се от почивка — повтори тя шепнешком. — Аз също.
И тогава ми просветна. Преди да успея да размисля, избълвах думите:
— Можете да се върнете в Бъкшоу. Останете колкото желаете. Всичко ще е наред… обещавам.
Още докато го казвах, съзнавах, че ми предстои бурна караница с татко, но някак си това нямаше значение. Някога Хариет бе приютила тези хора и кръвната ми връзка с нея не ми позволяваше да постъпя другояче.
— Паркирайте фургона си при Стобора в храстите — продължих аз. — Никой няма да разбере, че сте там.
Черните й очи огледаха изпитателно лицето ми, като се стрелкаха от ляво на дясно. Протегнах й насърчително ръка.
— Ммм. Хайде, госпожо, приемете предложението. Ще ви е много полезно да си намерите местенце за почивка.
Това го каза доктор Дарби, който се беше вмъкнал тихо в палатката и сега едва забележимо ми намигна. Докторът беше един от най-старите приятели на татко и знаех, че и той вече предусеща предстоящата битка. Беше видял бойното поле и бе преценил рисковете още преди да си отвори устата. Идеше ми да го прегърна.
Лекарят остави черната си чанта на масата, бръкна в нея и извади шишенце с коркова тапа.
— Пийте това за кашлицата — каза той и подаде шишенцето на циганката.
Тя погледна бутилката подозрително.
— Хайде — подкани я докторът. — Вземете я. Лоша поличба е да откажете на квалифициран лекар. Ще ви помогна с коня — предложи той. — Някога и аз се придвижвах така.
Сега използваше внушението на стария селски лекар и разбрах — да го кажа с медицински термин, — че сме извън опасност.
Събрани на групички хора се взираха в нас, докато докторът ни водеше към фургона. За нула време той впрегна коня на циганката и двете се настанихме на дървената пейка, която служеше и за входно стъпало, и за капра.
Старата жена изцъка с език и тълпата се раздели на две, за да стори път на фургона, който потегли и се заклатушка бавно по пътеката на църковния двор. От високото си място погледнах към извърнатите нагоре лица, но не видях сред тях Фели и Дафи.
„Добре“, помислих си аз. Най-вероятно още бяха при някоя сергия и се тъпчеха със сладки и крем.