Тя се качи на стола — тромаво, заради тежестта и движенията на детето. Въпреки хленченето му, се наведе, усмихна му се и нахлузи примката на шията си. Пеейки тихо, сложи по-малката примка на неговата.
„Е, вече сме заедно“.
Вратата откъм съседната стая се отвори и нахлу светлина, която я накара да извърне глава и да оголи зъби като тигрица, бранеща малкото си.
Сънената бавачка изпищя и повдигна ръце към лицето си при вида на жената с окаляна бяла нощница и бебето в ръцете й, плачещо от страх, с примка на врата.
— Той е мой! — извика й Амелия.
Когато тя ритна стола под себе си, бавачката се втурна напред.
Писъците затихнаха и остана само студ и мрак…
Хейли седна на пода на някогашната детска стая и зарида в прегръдката на Харпър.
Все още усещаше вледеняващ студ, докато лежеше в приемната. Краката й бяха завити с одеяло, а Дейвид бе запалил камината въпреки неподходящия сезон.
— Искала е да го убие! — простена Хейли. — Да убие бебето. Господи, опитала се е да обеси собственото си дете!
— За да го задържи завинаги. — Роз стана и се загледа в огъня. — Това е повече от лудост.
— Щяла е да успее, ако бавачката не беше влязла точно в този миг, ако не бе чула плача на бебето и дотичала. — Хейли потърка раменете си. — Но не го е направила с цел да нарани малкото. Вярвала е, че ще бъдат заедно завинаги, щастливи. Господи! Била е напълно умопобъркана. Накрая, когато отново го е загубила, не е престанала да го чака. Мисля, че вижда сина си във всяко дете, което дойде в Харпър Хаус.
— Все едно гори в ада, нали? — вметна Стела. „Никога не ще го забравя — помисли си Хейли. — Никога“.
— Онази жена, бавачката, е спасила детето.
— Не успях да издиря наследниците й — сподели Мич. — Имал е няколко бавачки, но точно в онзи период сведенията сочат към момиче на име Алис Джеймисън… Писмото на Мери Хейвърс до Люсил потвърждава това. Алис е напуснала работата си при семейство Харпър през февруари 1893-а и не намерих нищо за нея по-нататък.
— Изгонили са я. — Стела затвори очи. — Така са постъпили с нея. Може би са й платили, но по-вероятно е да са я заплашили.
— И двете, предполагам — обади се Лоугън.
— Ще направя всичко възможно да я открия — обеща Мич.
— Ще ти бъда безкрайно благодарна — усмихна му се Роз. — Ако не беше тя, и мен нямаше да ме има на този свят, и синовете ми.
— Не искаше да узнаем това — промълви Хейли. — Поне не всичко. Не знае къде се намира, къде е погребана, какво са сторили с нея. Не може да намери покой и да се пресели в отвъдния свят, докато не я открием.
— Но как? — Стела разпери ръце.
— Имам идея. — Роз изгледа всички. — И мисля, че ще я приемете. Трябва да се върнем горе.
— Какъв смисъл има? — възрази Харпър. — Искаш Хейли отново да види как се опитва да обеси бебето ли?
— Така тя или някой друг от нас ще може да види какво се е случило. Под някой друг имам предвид себе си и Стела.
За първи път, откакто се бяха качили на третия етаж, Харпър пусна ръката на Хейли и рязко стана от дивана.
— Идеята ти е дяволски глупава!
— Не ми дръж такъв тон, Харпър.
— Мога да говоря само така, когато майка ми полудява. Не видя ли какво се случи преди малко там горе? Как Хейли тръгна от балната зала към старата детска стая? Говореше, сякаш вижда случките, сякаш е част от сцената.
— Много добре видях, затова трябва да отидем там отново.
— Аз съм на страната на Харпър по този въпрос, Роз. — Лоугън сви рамене в знак, че съжалява. — Няма да седя тук и да оставя три жени да се качат сами. Обвинете ме, че ви подценявам, ако искате, но не ми пука.
— Очаквах го. Мич? — Веждите й рязко се повдигнаха, когато той остана неподвижен на мястото си и я изгледа намръщено. — Е, отново ме изненадваш.
— Наистина ли си съгласен с нея? — Харпър внезапно се обърна към втория си баща.
— Да, Харпър. Съгласен съм, по дяволите. Неприятно ми е, но разбирам какво цели и защо. Преди да ме обезглавиш, помисли върху следното. Ако не сега, ще отидат друг път, когато никой от трима ни не е наблизо.
— Нали нямаше да се делим?
— Онзи, който я е използвал, отнел е детето й и я е захвърлил, е бил мъж. Тя отново започна да безпокои и мен, и Стела. Няма доверие на вашия пол. Може би ние ще я убедим да ни се довери.
— А може би ще хвърли и трите ви през терасата на третия етаж.
— Харпър! — Роз се приближи към него и му се усмихна със стиснати устни. — Ако някой изхвърчи от тази къща, това ще бъде Амелия. Кълна се! Съчувствието ми към нея беше дотук. Хейли все още изпитва съчувствие. Може това да е предимство, но моето се изчерпа. Онова, което е щяла да извърши, ако не бе намесата на бавачката, според мен е непростимо. Ще я прогоня от тази къща. Хейли, имаш ли смелост да се върнеш?