Намръщеното личице мигновено доби лъчезарен израз. Преструвайки се на нацупена, Хейли доля бирата си.
— Ето на кое място съм аз в списъка на любимците й.
— За теб бирата, за мен хлапето.
Лили обви ръчички около врата му и потърка глава в бузата му. Хейли кимна, докато повдигаше чашата си:
— Така изглежда.
Чудесно бе всички отново да се съберат около масата. „Цялото семейство на Харпър Хаус“, както мислено ги наричаше Хейли, пак седеше заедно и лакомо хапваше от залятата с апетитен сос шунка на Дейвид.
Винаги й се бе искало да има голямо семейство. Беше отраснала само с баща си. Не се бе чувствала лишена от нещо, двамата се разбираха чудесно. Той бе най-забавният, най-сърдечният човек, когото бе познавала.
Но й бяха липсвали подобни вечери, голяма компания около масата, много гласове… Липсваха й дори споровете и драмите, които знаеше, че неизбежно се разиграват в големите семейства.
Лили щеше да расте в такова семейство благодарение на Роз, която ги прие в дома си. В живота й щеше да има безброй подобни вечери с лели, чичовци и братовчеди. „Баба и дядо“, помисли си Хейли и крадешком погледна към Роз и Мич. Когато им гостуват и другите синове на Роз или синът на Мич, семейната компания щеше да бъде още по-пъстра.
Един ден и синовете на Роз, и Джош, синът на Мич, щяха да се оженят. В къщата щеше да се събира цяла детска градина.
Хвърли поглед към Харпър и си заповяда да потисне леката болка, която изпита, щом си го представи женен и баща на децата на жена, чието лице не можеше да види.
Разбира се, щеше да бъде красавица, може би блондинка със синя кръв. Кучка!
Но както и да изглеждаше тя и каквато и да бе по характер, Хейли бе твърдо решена да се сприятели с нея. Въпреки че щеше да е мъчително.
— Не ти ли харесват картофите? — тихо попита Дейвид. — Превъзходни са, а ти изглеждаш така, сякаш с мъка преглъщаш горчиво лекарство, скъпа.
— О, замислих се за нещо, което скоро ще трябва да направя, колкото и да не ми се иска — отвърна Хейли. — Животът е пълен с такива неща. Но тези вкусни картофи не са едно от тях. Всъщност хрумна ми да те помоля да ми дадеш някоя и друга рецепта. Умея да готвя доста добре. С татко си поделяхме домакинските задължения, и двамата се справяхме с най-обикновените ястия… Дори от време на време импровизирах. Но Лили свиква с твоите вкуснотии, така че не е зле и аз да се науча да приготвям това-онова, когато се наложи.
— Хм, кухненска помощничка, която мога да моделирам по свой образ и подобие! С голямо удоволствие.
Когато Лили започна хитро да пуска на пода парчетата храна, останали в чинийката й, Хейли скочи.
— Е, някои от нас вече се наядоха.
— Гевин, защо не излезете с Люк и Лили да си поиграете навън?
Хейли поклати глава, когато чу предложението на Стела.
— Не искам да ги карам да й бъдат бавачки.
— Лесна работа — извика Гевин. — Тя обича да гони топка и фризби.
Десетгодишният Гевин бе доста висок за възрастта си. А току-що навършилият осем години Люк вече го настигаше. Можеха да наглеждат Лили, докато играят на тревата в задния двор, а те неведнъж го бяха правили.
— Щом нямате нищо против, аз съм съгласна, а и на нея ще й хареса. Но когато се уморите, просто я доведете тук — каза Хейли.
— А за награда по-късно ще хапнете мелба — тържествено съобщи Дейвид. Новината бе посрещната с радостни викове.
След играта и мелбите Хейли отнесе Лили горе, за да я приготви за спане, а Стела заведе момчетата във всекидневната на втория етаж, която по-рано бяха споделяли с нея, да гледат телевизия.
— Роз и Мич искат да поговорим за Амелия — прошепна й Стела. — Не знам дали са ти казали.
— Добре, ще сляза веднага щом я приспя.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Този път не, но ти благодаря. Клепачите й вече натежават.
Приятно бе да чува приглушените гърмежи и трясъци на космическата война, която даваха по телевизора във всекидневната, и развълнуваните коментари на момчетата. Тези звуци й липсваха, откакто Стела се омъжи.
Сложи Лили в креватчето й, надявайки се да заспи бързо, и провери бебефона и дали нощната лампа свети. Остави вратата открехната, преди да слезе отново на долния етаж.
Откри възрастните в библиотеката — обичайното място за разговори за призрака. Слънцето все още не бе залязло и стаята бе изпълнена с леко розовееща светлина. Отвъд стъклата, градините бяха в най-внушителния си вид. Лилави стръкове напръстник танцуваха над море от бели импациенси, сред които се издигаха елегантни пурпурни циклами.
Виждаха се нежните зелени облачета на ранилиста, очарователните восъчни бегонии, виолетовите ехинацеи със стърчащи надолу венчелистчета и кафяви главици.