— Или е дошла, за да се опита да си го вземе. — Роз погледна Стела и Хейли. — Отчаяна, скърбяща майка, полудяла от мъка. Едва ли е полудяла след смъртта си, в това не бих повярвала. Не е ли логично да е пристигнала и нещо да се е объркало? Не бива да изключваме вероятността да е дошла тук и да е била убита. Престъпление, прикрито с пари.
— Затова къщата е прокълната. — Харпър повдигна рамене. — И духът на Амелия ще витае тук, докато постигне възмездие? Но как?
— Може би докато самоличността й бъде разкрита — предположи Хейли. — Докато й бъде отдадено дължимото. Ти си нейна кръв — обърна се тя към Харпър. — Може би й е нужна кръвта на рода Харпър, за да намери покой.
— Трябва да призная, че звучи логично. — Дейвид леко потръпна. — Но малко страховито.
— Ние сме трезво разсъждаващи възрастни хора, а седим на тази маса и разговаряме за призраци — напомни му Стела. — Едва ли може да стане по-страшно от това.
— Снощи я видях.
С тези думи Хейли привлече погледите на всички.
— И не си ни съобщила? — укорително попита Харпър.
— Разказах го на Дейвид сутринта — отвърна тя. — Ето, сега казвам на всички. Не исках да говоря пред децата.
— Почакай да включа на запис.
Мич стана, за да вземе касетофона си.
— Не се случи нищо особено.
— През пролетта се разбрахме, че след двете й прояви на необуздана ярост всичко ще бъде записвано. — Върна се при тях и сложи касетофона на масата. — Разкажи ни.
Хейли бе малко смутена от това, че всяка нейна дума се записва, но подробно описа случката.
— Понякога я чувам да пее, но обикновено, когато надникна в стаята си, изчезва. Знаете, че се е появявала там. Друг път пеенето идва от стаята на момчетата — онази, в която спяха Гевин и Люк. Понякога плаче. А веднъж ми се стори…
— Какво ти се стори? — подкани я Мич.
— Сякаш я видях да се разхожда навън. В нощта, след като заминахте на сватбено пътешествие, след тържеството тук. Събудих се с главоболие, навярно съм пийнала повечко вино. Затова взех аспирин и нагледах Лили. Стори ми се, че зърнах някого през прозореца. Лунната светлина беше достатъчно силна, за да различа русата коса и бялата рокля. Вървеше към къщата за гости. Но изчезна, когато отворих вратите на терасата, за да я видя по-ясно.
— Нали се разбрахме да записваме всичко след онзи момент, когато мама най-сетне реши да сподели с нас, че Амелия едва не я е удавила във ваната? — В гласа на Харпър се долови гняв. — Не да чакаме по цяла седмица да съобщим за случилото се.
— Харпър! — сухо го смъмри Роз. — Станалото — станало, не започвай отново да раздухваш тази история.
— Но бяхме се разбрали! — настояваше той.
— Не бях сигурна — хладно изрече Хейли и рязко изправи гръб. Сетне укорително погледна Харпър. — И все още не съм. Стори ми се, че виждам жена да върви към къщата ти, но това не означава непременно, че е била призрак. Реших, че е по-вероятно… да е същество от плът и кръв. Какво трябваше да направя, Харпър, да ти се обадя, за да попитам дали имаш компания?
— Господи! — изстена той.
— Е, сега разбра ли? — попита тя, доволна от прозрението си. — Нали не е възможно никога да не каниш жени в дома си?
— Добре де, добре… Но за твое сведение, точно в онази нощ нямах гостенка от плът и кръв. Следващия път не мълчи.
— Колеги! — любезно се провикна Мич и потупа с химикалката по бележника си като професор пред студенти. — Можеш ли да ни опишеш по-подробно какво видя, Хейли?
— Всъщност беше само за няколко секунди. Просто стоях и се надявах аспиринът да ми подейства до сутринта, когато долових някакво движение. Съзрях жена с дълга руса или светла коса, облечена в бяло. Първата ми мисъл беше, че на Харпър му е излязъл късметът.
— О, по дяволите! — промърмори отново той.
— После се сетих за Амелия, но когато излязох, за да я огледам по-добре, вече я нямаше. Споменавам го само защото, ако е била тя — а все повече се убеждавам в това, — вече я виждам за втори път от седмица насам. А това е твърде много за мен.
— Ти беше единствената жена в къщата през това време — изтъкна Лоугън. — А Амелия по-често се явява на жени.
— Звучи разумно.
Предположението я накара да се почувства по-спокойна.
— Освен това е било в нощта, след като се венчах за Мич — добави Роз. — Сигурно е била сърдита.
— За втори път някой от нас я е видял с очите си да върви към постройката, която е била гараж за файтони. Там има нещо, Харпър — каза Мич.
— Досега не ми е разкрила какво.
— Продължаваме да търсим. Щом приемаме, че е живяла в този район, най-вероятно Реджиналд я е настанил в някой от имотите си. — Мич повдигна ръце. — Все още проследявам тази нишка.