Видя как Лоугън хвана омърляната топка, която се търкаляше към него, запрати я далеч и накара момчетата и кучето да хукнат да я гонят. През това време Лили подскачаше на люлката и пляскаше с ръце.
— Ще ти призная нещо — рече Хейли. — Ако мога да се пренеса за малко в живота на друга жена, бих избрала твоя.
— Ценя приятелската ти откровеност, но не бих ти позволила да правиш секс с Лоугън! — престорено възропта Стела.
Хейли прихна и вдигна ръце, сякаш да се предпази.
— Не се сърди. Нямам подобни намерения, макар и да се обзалагам, че…
Приятелката й се усмихна лукаво.
— Можеш да се обзаложиш.
— Както и да е. Просто си мисля какво би било да имам до себе си мъж, който да е луд по мен, както Лоугън по теб. И две страхотни деца, и прекрасен дом, който сте създали заедно… За какво повече би могла да мечтаеш?
— Един ден и ти ще откриеш това, което търсиш.
— Ако ме слуша човек, би казал, че съм черногледа. Не зная какво ми става напоследък. — Раздвижи рамене, сякаш за да се освободи от товар. — Често се самосъжалявам, но това не е характерно за мен, Стела. Весел човек съм. Дори когато съм в лошо настроение, търся начин да го подобря. Не мърморя и не се оплаквам.
— Така е, или пък го правиш много рядко.
— Може би въздишам по Харпър, но една несподелена любов не може да ме накара да се чувствам така потисната. Следващия път, когато ме чуеш да хленча колко съм нещастна, зашлеви ме здравата!
— На твоите услуги съм. Нали за това са приятелите?
На всяка цена трябваше да излезе от това състояние. Не беше от хората, които изброяват отрицателните неща в живота си и се опитват да докажат, че са повече от положителните. Ако нещо не бе наред, ако нещо й липсваше, тя действаше. Решаваше проблема и продължаваше напред. Или ако не може да бъде решен, намираше най-добрия начин да свикне да живее с него.
Когато майка й ги напусна, Хейли се разстрои, почувства се изплашена и наранена. Но не можеше да стори нищо, за да я върне. Не й оставаше друго, освен да се научи да се справя без нея. „Не беше толкова трудно“, каза си тя, докато шофираше към Харпър Хаус.
Усвои всички домакински умения и двамата с баща й заживяха приличен живот. Дори бяха щастливи. Чувстваше се полезна и обградена с обич.
Успехът й в училище бе доста добър. Започна работа, за да помага с пари. Знаеше как да работи и да изпитва удоволствие от заниманието си. Обичаше да се учи как да продава на хората неща, които им носят радост.
Ако бе останала в Литъл Рок, в книжарницата, би се издигнала до длъжността управител. Заслужаваше го.
Но баща й почина и загубата разтърси живота й до основи, както нищо друго, преживяно преди и след това. Той бе нейната опора, както и тя неговата. Чувството за сигурност и стабилност напълно я напусна, скръбта я завладя като неизменна остра болка.
Затова потърси помощта на приятел. „Наистина беше само приятел“, призна си тя, докато завиваше по алеята към къщата. Беше добро момче, което й донесе утеха.
Лили бе плод на тази връзка и сега Хейли се срамуваше от това. Утехата й бе, че все пак бе постъпила благородно. Та как би могла да принуди момчето да се обвърже в нежелан брак и да поеме отговорност, когато вече бе продължило напред по пътя си, преди тя да узнае, че е бременна?
Ала не потъна в самосъжаление, не взе да проклина нито съдбата си, нито мъжете. Поне не за дълго. Пое отговорността за действията си, както бе възпитана. Направи избора, който смяташе правилен за себе си — да задържи детето и да го отгледа сама.
„Но нещата се развиха по съвсем различен начин“, помисли си тя с усмивка, докато паркираше пред къщата. Литъл Рок, книжарницата и домът, в който бе живяла с баща си, престанаха да бъдат нейно убежище и утеха, когато бременността й взе да личи. Скоро започнаха въпросите и шушукането зад гърба й.
Затова трябваше да постави ново начало в живота си… Слезе от колата, заобиколи я, за да отвори задната врата и да разкопчае предпазните колани на Лили.
Спомни си как тогава продаде всичко, което можеше да се продаде, и натовари останалото в багажника. „Мисли положително, продължи напред“, окуражаваше се сама. При пристигането си тук се надяваше да получи единствено работа. А ето че се сдоби със семейство.
Според нея, това бе още едно доказателство, че когато човек е решителен и полага усилия, му се случват и хубави неща… Помага и късметът да срещне хора, готови да му дадат шанс да покаже най-доброто от себе си.
— Това е истината, Лили. — Тя повдигна детето си и обсипа лицето му с целувки. — С теб сме страхотни късметлийки.
Преметна чантата с пелени на рамо и затвори вратата на колата. Но преди да тръгне към къщата, я осени една идея.