Може би бе време отново да опита късмета си.
Човек не губеше и не печелеше нищо, ако просто чакаше нещата да се случват, без да предприема никакви стъпки. А ако действаше — или се проваляше, или постигаше успех. Което и да е от двете бе за предпочитане, вместо да тъпче на едно място.
Заобиколи къщата, без да бърза, за да види дали ще се разколебае. Но идеята се бе загнездила в съзнанието й и тя не можеше да намери основателна причина да се откаже от нея.
Може би той щеше да бъде смаян, шокиран или дори ужасен. Е, това щеше да си е негов проблем! Поне тя щеше да узнае истината и да престане да се самоизмъчва.
Когато сви по обиколната пътека, пусна Лили да изтича до входната врата на Харпър.
Може би го нямаше у дома, може и да бе излязъл с жена. Или по-лошо — имаше гостенка. Е, добре, ще понесе и това неприятно изживяване!
Крайно време бе да изясни въпроса.
Въпреки че не се бе стъмнило напълно, фенерите вече хвърляха нежна зеленикава светлина върху плочите на пътеката. Няколко подранили светулки примигваха над цветята, прелитаха отвъд моравите и се скриваха в сенките на дърветата.
Хейли вдъхна от уханията на хелиотроп, ароматен грах и рози, примесени с по-острия мирис на пръст. Заедно със свежестта, която лъхаше от зелената трева, те винаги щяха да й напомнят за Харпър и това кътче.
Настигна Лили, но инстинктивно се отдръпна встрани, оставяйки дъщеря си да барабани с длани по входната му врата. Лампата на верандата бе запалена и около нея трептеше кръг от жълта светлина.
Когато вратата се отвори, прозвуча обичайният поздрав на Лили — нещо средно между възклицание и вик на радост.
— Виж ти, какво намирам пред прага си! — изненада се Харпър.
Хейли видя как ръцете на Лили се повдигнаха, а мъжът я взе в прегръдката си. Детето забъбри въодушевено на неразбираемия си език.
— Така ли? Просто реши да наминеш и да ми кажеш „здрасти“? Ще те поканя да влезеш и да хапнеш бисквитка, но първо трябва да открием мама — заговори Харпър.
— Е, тя е тук. — Хейли се засмя и се показа иззад вратата. — Извинявай, но знаеш, че всеки път, когато минаваме наблизо, малката хуква към къщата ти, за да те види. И този път реших да я оставя сама.
Посегна да я вземе, но както обикновено, когато трябваше да избира между нея и Харпър, Лили се притисна към своя любимец.
— Влезте, ще намеря някоя и друга бисквитка за нея.
— Не си ли зает?
— Не, тъкмо се канех да си взема бира и да свърша малко канцеларска работа. Но предпочитам да отложа втората част за по-късно.
— Винаги ми е приятно да се отбивам тук. — Хейли огледа хола, докато той носеше Лили към кухнята. — Доста добре е подредено за ергенско жилище.
— Добил съм домакински навици, докато живеех с мама. — Харпър задържа Лили с една ръка и извади кутия бисквити с форма на животинчета, които пазеше за нея. — Какво ще кажеш за тези? — Отвори кутията и остави момиченцето да си вземе една. — Искаш ли бира, Хейли?
— Бих пийнала. Отскочих до Стела след работа. Хапнахме бургери на скара, но се въздържах от виното. Не пия, когато шофирам дори на кратко разстояние, особено ако возя Лили.
Подаде й бутилка бира и взе една за себе си. После я погледна изпитателно.
— Как си днес? Клюките се разнасят бързо, чух какво ти се е случило. Всъщност всички сме въвлечени в тази история, така че трябва да знаем.
— Малко е смущаващо, че се одумват сексуалните ми фантазии.
— Не е точно така. А и няма нищо лошо в едно еротично видение.
— Да, но предпочитам следващото да бъде плод на собственото ми съзнание. — Повдигна бирата си и го погледна. — Знаеш ли, малко приличаш на него.
— На кого? — недоумяващо попита Харпър.
— На Реджиналд. Особено сега, след като го видях в… интимен момент. Нещо по-лично от онази стара снимка. Имаш същия цвят на кожата, същата форма на лицето и устните… Но по фигура не би могъл да ти съперничи.
Харпър отпи голяма глътка бира. Явно бе изненадан от откровенията й.
— Беше строен, но изнежен — продължи Хейли. — Както и ръцете му. И изглеждаше по-възрастен от теб, с леко прошарени коси. Имаше няколко дълбоки бръчки около устата и очите. Но все пак беше красавец, много мъжествен.
Тя извади чашката за сок на Лили и музикалната й кутийка от чантата с пелени. Успя да отвлече вниманието й и да я свали от ръцете на Харпър.
— Имаш по-широки рамене, а тук си по-стегнат. — Докосна корема му с пръст.
Лили седна на пода с музикалната си кутийка и смени мелодията.
— Забелязах всичко това — продължи Хейли, — докато лежахме голи и плувнали в пот.
— Не се и съмнявам, че е било така…