— Запомних толкова подробно приликите и разликите, защото, когато в началото започнах да си фантазирам, изживяването беше с теб.
— Било е с… кого?
„Е, шокирах го, но ми изглежда по-скоро объркан“, реши тя и отново заговори:
— Започнах с теб. Ето така.
Плъзна ръка зад тила му и се повдигна на пръсти. Спря се, преди устните й да достигнат неговите, за да се наслади на вълнуващия миг, в който една жена затаява дъх и сърцето й замира. Най-сетне ги докосна.
Изпълни се с нежност, както бе очаквала. И с топлина. Косите му бяха като коприна в ръцете й, а допирът на тялото му я опияняваше.
Той стоеше неподвижен и притихнал и само сърцето му биеше учестено до нейното. След миг ръката му се плъзна по гърба й и събра блузата й…
В този миг музикалната кутийка на Лили издрънча на пода и последва какофония от звуци.
Това накара Хейли да се отдръпне крачка назад. „Не прибързвай“, каза си тя. Въпреки горещите тръпки, които я завладяха, положи усилие да отпие глътка бира с привидно нехайство. Харпър се взираше в нея с неустоимите си тъмни очи. Той повдигна ръка и отново я отпусна. И едва отрони:
— Изглежда, съм загубил способността си за трезво мислене.
— Когато я възвърнеш, кажи ми.
Хейли започна да събира нещата на детето си. Той обгърна кръста й.
През тялото й отново премина гореща тръпка. Погледна към него.
— Какво означава това?
— Казано накратко, не можеш просто да влезеш тук, да ме целунеш и да си тръгнеш. Това нагледна демонстрация на преживяването ти ли беше или нещо друго?
— Питах се какво би било и реших да разбера.
Харпър я накара да се обърне, погледна към Лили, за да се увери, че е увлечена в играта си, и притисна Хейли с гръб към плота.
Докосна ханша й, когато устните им отново се срещнаха. Докато езикът му навлизаше дълбоко в устата й и той жадно поглъщаше дъха й, ръцете му се придвижиха нагоре и по кожата й сякаш пропълзяха искри.
После той се отдръпна назад и погали с пръсти изтръпналите й устни.
— Аз също се питах какво би било. Е, сега вече и двамата знаем.
— Предполагам — едва успя да промълви тя.
Лили задърпа крачола на Харпър и той я вдигна на ръце.
— Може би нещата са твърде сложни.
— Да, така е. Трябва да бъдем внимателни, да обмисляме всичко — въздъхна Хейли.
— Разбира се. Или да кажем: „По дяволите!“, и по-късно тази вечер да дойда в стаята ти.
— Да… иска ми се да кажа „да“. Изкушавам се — припряно заговори Хейли. — Съзнанието ми крещи „да“, но не зная защо устата ми не го изрича.
— Добре — кимна той. — Ще изчакаме известно време, за да бъдем сигурни.
— Да бъдем сигурни — повтори тя и бързо вдигна нещата на Лили. — Трябва да тръгвам, иначе ще забравя за решението да изчакаме… Господи, наистина умееш да целуваш! А трябва и да приготвя Лили за лягане. Не искам да постъпвам глупаво и да проваля всичко.
— Ще бъдем разумни.
— Да, така трябва. — Тя взе Лили, въпреки че детето жално хленчеше, отказвайки да се отдели от Харпър. — Ще се видим на работата.
— Все пак ще ви изпратя до къщата.
— Не. — Хейли забърза към вратата с момиченцето, което плачеше в ръцете й. — Ще се укроти.
Но плачът й ставаше все по-силен, докато прерасна в пронизително пищене.
— За бога, Лили, утре ще се видите отново! Харпър не заминава на война.
Чантата с пелените се плъзна от рамото й и увисна на ръката й, докато сладкото й детенце се преобразяваше в демон със зачервено лице. Малките обувчици нанасяха болезнени удари по корема и бедрата й и тя едва успя да отнесе десеткилограмовата фурия до къщата в задушната лятна вечер.
— И на мен ми се иска да остана — отчаяно говореше Хейли на дъщеричката си. — Но не мога при тези обстоятелства, така че и ти трябва да се примириш.
Капките пот, които се стичаха по челото й и влизаха в очите й, за миг така замъглиха погледа й, че голямата стара къща затрептя пред нея като мираж. Недостижима илюзия…
Образът щеше да се отдалечава, колкото и дълго да върви към него, защото не беше реален. Не бе за нея. Тук никога нямаше да се чувства напълно в своя територия. Би било по-добре, по-разумно и по-лесно да опакова багажа си и да замине. И къщата, и Харпър бяха недостижими като мираж, неща, които никога нямаше да бъдат нейни. Колкото повече останеше, толкова по-трудно щеше да бъде да се избави от тези илюзии.
— Ей, какво става тук?
Видя Роз през вечерната мараня и цялото й тяло потрепери, когато погледът й отново се проясни. Обляна в сълзи, Лили се изтръгна от ръцете й и се хвърли към Роз.
— Сърдита ми е — промълви Хейли. В очите й запариха сълзи, когато дъщеричката й обви ръце около врата на жената.
— Няма да бъде за последен път. — Роз прегърна детето и го залюля, докато се взираше в лицето на Хейли. — Какво я разстрои така?