— Искаше да остане при Харпър.
— Трудно е да се разделиш с любимеца си.
— Има нужда от баня и сън. Вече трябваше да съм я сложила да спи. Извинявай за безпокойството, сигурно писъците й са се чували чак до Мемфис.
— Не сте ме обезпокоили. Не е нито първото сърдито хлапе, с което съм си имала работа, нито ще е последното.
— Ще я заведа горе.
— Остави я на мен. — Роз пое по стъпалата към втория етаж. — В момента и двете сте ядосани една на друга. Така става, когато децата искат едно, а майките им знаят, че им е нужно друго. Чувстваш се виновна, защото започват да се държат, сякаш е дошъл краят на света.
По бузата на Хейли се търкулна сълза и тя я изтри.
— Не искам да я разочаровам.
— Как можеш да мислиш, че си я разочаровала, когато си направила това, което е най-добро за нея? Малката е уморена — каза Роз, докато отваряше вратата на детската стая, и светна лампата. — Плувнала е в пот, трябва да бъде изкъпана, облечена с нощничката си и сложена в креватчето. Хайде, върви да приготвиш ваната. Аз ще я съблека.
— Не е нужно, мога и сама…
— Скъпа, трябва да свикнеш да приемаш помощ.
Докато Роз носеше вече успокоената Лили, Хейли влезе в банята. Пусна водата и направи пяна, с чиито балончета Лили обожаваше да си играе. Докато вадеше гуменото й пате и жабчета, с мъка преглътна напиращите сълзи.
— Имам си голо бебче — глезено бърбореше Роз. — Да, да, я какво коремче, само за гъделичкане.
Смехът на Лили накара Хейли отново да заподсмърча, когато по-възрастната жена влезе при нея.
— Защо не вземеш душ? Уморена си и си разстроена. С Лили ще се позабавляваме във ваната.
— Не искам да правиш всичко това заради мен.
— Познаваш ме от достатъчно дълго време, за да знаеш, че никога не правя нещо, което не желая. Сега върви, измий се и се разхлади.
— Добре.
Обзета от страх, че всеки момент ще избухне в плач, Хейли забърза към вратата.
Чувстваше се по-чиста, по-свежа и доста по-уверена, когато се върна и завари Роз да облича сънената Лили с памучна нощничка.
В стаята ухаеше на пудра и бебешки сапун, а детето бе спокойно.
— Виж кой идва те нацелува за лека нощ. — Роз повдигна Лили и тя протегна ръчички към майка си. — Ела във всекидневната, когато я приспиш.
Хейли притисна дъщеря си и вдъхна от аромата на косите й, на кожата й.
— Благодаря, Роз. — Остана неподвижна няколко секунди, прегърнала малкото си момиченце. — Мама съжалява, миличко. Бих ти дала всичко на света. Ако можех, бих ти го подарила в сребърна кутийка.
Последваха целувки и нежен шепот, докато слагаше Лили в креватчето с плюшеното й кученце. Остави нощната лампа включена, преди да излезе и да тръгне по коридора към всекидневната.
— Донесох минерална вода от твоите запаси. — Роз й подаде бутилка. — Искаш ли?
— Чудесно. Знаеш ли, чувствам се толкова глупаво. Не знам какво бих правила без теб.
— Би се справила страхотно. — Роз седна и изпъна крака. Тази вечер бе боса и ноктите й бяха лакирани в бонбоненорозово. — Ако се самообвиняваш всеки път, когато детето ти капризничи, ще станеш мрачна и черногледа още преди да закръглиш тридесет.
— Зная, че Лили беше уморена. Трябваше да я доведа направо в къщата, вместо да се отбиваме на гости у Харпър.
— Обзалагам се, че се е радвала толкова, колкото и той. Сега спи като ангелче и всичко е наред.
— Не съм лоша майка, нали?
— Разбира се, че не си. Детето ти расте щастливо, здраво и обичано. Сладурана е и знае точно какво иска, а това според мен е признак на характер. Има право да се сърди понякога, както всеки друг, нали?
— Господи, разбира се. Не зная какво става с мен, Роз. — Хейли остави бутилката, без да отпие. — В един миг ставам раздразнителна, а в следващия се чувствам на седмото небе. Човек би помислил, че отново съм бременна, но това е изключено. Освен ако е писано скоро да настъпи Второто пришествие.
— Може би именно тук се крие отговорът, който търсиш. Ти си млада и здрава. Имаш желания, които остават незадоволени. Знаеш, че сексът е нещо важно.
— Може би, но за жена в моето положение не е нито лесно, нито безопасно да започне връзка с някого.
— Ако пожелаеш да отидеш на среща, имаш предостатъчно кандидат детегледачки.
— Зная.
— Всъщност, Хейли, мисля, че може би сексът е един от ключовете към Амелия.
— Съжалявам, Роз, готова съм на всичко, за да помогна, но край със секса в тялото на Амелия. Тя е друга жена. При това призрак. И психо. Три основателни причини да й тегля чертата.
— Ето го нашето момиче! — засмя се Роз. — С Мич разговаряхме за случилото се с теб снощи, изложихме теориите си. Сексът е бил средството, чрез което приживе Амелия е получавала всичко, което поиска. Това е било нейното оръжие. Най-важният извод, до който стигнахме, е, че тя е била държанка на Реджиналд и е заченала дете от него.