— Може би го е обичала. Възможно е да е била прелъстена. Имаме само гледната точка на Беатрис за нея от дневниците, а тя не е обективна.
— Да, възможно е. — Роз замислено отпи глътка вода. — Но това отново води към секса. Дори и да е била влюбена и използвана, всичко се свежда до секса. Реджиналд е ходел при нея, за да търси удоволствие, но е преследвал и своята цел — да се сдобие с наследник от мъжки пол. Не би било пресилено да кажем, че отношението на Амелия към секса далеч не е било еднозначно.
— Съгласна съм.
— А ето че сега ние трите се срещаме и заживяваме заедно в тази къща. Стела чува Амелия, вижда я, което не е необичайно, щом край нея има деца. Но се появява Лоугън и помежду им пламва не само емоционална искра, а и сексуална. И епизодите с нея започват да стават страшни. Продължават с мен и Мич. Друга сексуална връзка и ново ескалиране. А сега и с теб.
— Аз не правя секс — възрази Хейли. Но си помисли: „Все още…“
— Да, ала фантазираш. Представяш си, че го правиш, както Стела, както мен.
— Значи мислиш, че тя насочва вниманието си към мен, понеже сексуалната енергия е нещо като магнит. И нещата отново ще ескалират.
— Според мен е възможно, особено ако сексуалната енергия е съчетана с искрена привързаност. С любов.
— Ако се обвържа с някого емоционално и сексуално, Амелия може да му навреди, така ли? Или на Лили…
— Не, никога не би наранила дете. — Роз сложи ръка върху нейната. — Поне досега не го е правила, за толкова години. Няма причина да се тревожиш, че може да стори нещо лошо на Лили. Виж, за самата теб нещата са различни.
— Може би ще се опита да ме нарани. — Хейли плахо въздъхна. — Значи трябва да внимавам да не й дам повод. Би могла да навреди и на другиго. На теб, Мич или на Дейвид, на когото и да е от нас. А ако аз проявя интерес към някого, ако пожелая някого, нима той няма да бъде най-вероятната й мишена?
— Може би. Но знаеш, че не можеш да прекараш живота си в страх от това, което би могло да се случи. Имаш право да живееш, Хейли. Не искам да се чувстваш длъжна да останеш тук и да работиш в градинарския център.
— Искаш да напусна ли?
— Не. — Роз стисна ръката й. — От чисто егоистични подбуди те искам тук. Ти си дъщерята, която никога не съм имала, това е самата истина. А онова дете в съседната стая е една от най-големите радости в живота ми. Казвам ти — заради всичко, което означаваш за мен, — че можеш да си тръгнеш.
Хейли въздъхна дълбоко, изправи се и отиде до прозореца. Загледа се в летните градини, пълни с ярки цветове, които се открояваха в мрака. И отвъд тях, в малката къща, на чиято веранда лампата светеше.
— Мама ни напусна. Двамата с татко не успяхме да я задържим. Не ни обичаше достатъчно. Когато той почина, дори не знаех на какъв адрес да й пиша, за да й съобщя. Никога няма да види внучката си. Мисля, че е жалко за нея. Но не и за Лили. Лили има теб, както и аз. Ако ти поискаш, ще си тръгна. Ще си намеря друг дом, друга работа и ще стоя далеч от Харпър Хаус, докогато е необходимо. Но първо трябва да ми кажеш нещо. Зная, че ще бъдеш откровена, както винаги.
— Добре.
Хейли се обърна към нея и срещна погледа й.
— Ти как би постъпила, ако беше на мое място и трябваше да решиш дали да изоставиш хората, които обичаш, защото така би могла да им помогнеш? Щеше ли да напуснеш дома и работата си, ако беше изправена пред тази дилема, заради нещо, което би могло да се случи? Може би е по-добре човек да се сблъска с трудностите в живота си и да ги преодолее, отколкото да избяга от тях. Но как би постъпила ти?
Роз стана.
— Надявам се, че ще останеш.
— Да.
— Дейвид е приготвил пай със сладко от праскови.
— Господи…
Роз й подаде ръка.
— Да слезем да хапнем по едно голямо парче и ще ти разкажа за цветарския магазин, който възнамерявам да открия догодина.
В своята къща Харпър опустошаваше запасите си от храна. И докато хапваше от пърженото пиле на Дейвид, мислеше за Хейли.
Тя беше оставила нещата в неговите ръце, а той не бе наясно какво да прави. През последната година и половина бе потискал чувствата си и поривите, събуждани от Хейли. Съдейки по отношението й, по всеки знак, който тя му даваше, бе предполагал, че за нея той е просто приятел. Дори — бог да му е на помощ — нещо като брат…
Беше се старал да изпълнява добре тази роля. А ето че сега тя сама дойде при него и направи първата крачка към нещо друго. Накара го да загуби разсъдък с една целувка… И то на фона на мелодия от детска музикална кутийка.