— Може би април или май. Тази година полените бяха ужасни. Известно време и аз не можех да тичам навън, нито да карам колело. Вдишвах полените, а очите ми се подуваха и гърлото ми сякаш се запушваше.
Чанг се държи изключително дружелюбно. Доброто ченге си бъбри с мен. Познавам играта. Отпусни се, открий се, аз съм твой приятел. Аз също възнамерявам да се държа с него като с приятел, защото не ми е враг. Нямам какво да крия. Ще се подложа на детектор на лъжата. Ще изложа фактите под клетва. Не ме интересува, че не ми е прочел правата, не ме интересува и какво ме пита. Ще призная, че се чувствам виновна, защото наистина е така. Но не съм причинила смъртта на Джейми. Виновна съм, че не я предотвратих.
— Предполагам, че тя е взела бенадрил снощи, ако се съди по скъсаната кутийка и блистера на пода — казвам. — Ако е взела две таблетки, сигурно е страдала от сериозни симптоми. Вероятно дишането й е било затруднено. Но няма как да сме сигурни, докато не бъде готова токсикологичната й проба.
— Може да е имала силна алергична реакция към нещо, което е яла. Например сушито. Беше ли алергична към скариди?
— Или пък е смятала, че има алергична реакция, защото й е било трудно да диша и да преглъща — казвам, като оглеждам тоалетните принадлежности, за да видя откъде ги е купила. — Както знаеш, в затвора ни съобщиха, че Катлийн Лоулър е имала затруднено дишане, когато се прибрала от разходка. Освен това й било трудно да говори и да си държи очите отворени. Симптоми, които говорят за лека парализа.
— Какво представлява тя?
— Нервите вече не стимулират мускулите. Обикновено започва от главата. Отпуснати клепачи, замъглено или двойно виждане, затруднения в говора и преглъщането. Когато парализата се спуска надолу, дишането се затруднява. Следва спиране на дишането и смърт.
— Какво може да е причинило това, което описваш?
— Първото, което ми идва наум, е някакъв вид нервнопаралитична отрова.
Заговарям за Дон Кинкейд. Казвам му, че биологичната дъщеря на Катлийн Лоулър, обвинена в няколко жестоки престъпления в Масачузетс, включително и опита да ме убие, е имала затруднено дишане в килията си в „Бътлър“ тази сутрин и сега очевидно е в състояние на мозъчна смърт. Обяснявам му, че според властите е възможно да е била отровена.
— Не знам Джейми да е била алергична към скариди, освен ако не е развила алергията напоследък — продължавам. — Да, острата алергия може да причини парализа и смърт. Но и други видове отрова могат да свършат същата работа. Очевидно Джейми е пазарувала в една и съща аптека — „Монк“. Няма да е зле да обърнем внимание на всичко, закупено оттам, което се намира в апартамента. Продукти, лекарства със или без рецепти, включително такива, които може да е купувала преди, но не виждаме сега. Просто за да изключим варианта, че си е причинила това сама. И да проверим дали някой от закупените там продукти не е бил подправен.
— Имаш предвид, някой да е подправил някоя от готовите стоки в магазина.
— Трябва да разгледаме всяка възможност. Имаме нужда от подробна инвентаризация на всичко в този апартамент — отговарям. — За да не пропуснем потенциална отрова, която да навреди на някой друг или да го убие.
— Мислиш, че е възможно да е самоубийство?
— Не.
— Или че случайно е взела нещо?
— Струва ми се, че знам какво мислиш ти — казвам. — Някой я е отровил предумишлено. Първият ми въпрос обаче е: с какво я е отровил?
— Може нещо да е било сложено в храната й — промърморва Чанг. — Имаш ли представа какво може да причини симптомите, които описваш? Какво можеш да сложиш в храната на човек, за да го убиеш за няколко часа с лека парализа?
— Аз лично не бих сложила нищо в ничия храна.
— Нямах предвид теб лично.
Чанг продължава да снима всеки предмет в банята, цялата козметика — дори сапуните. Води си внимателно бележки. Знам какво прави.
Осигурява си достатъчно време и събира информация методично, старателно и търпеливо. Защото колкото повече време прекараме тук, толкова повече ще говоря. Не съм наивна, и той го знае. Играта продължава, защото аз предпочитам да не я приключвам.
— И каква нервнопаралитична отрова? Дай ми примери.
Той сондира за информация, която да му каже дали аз съм убила Джейми Бъргър и останалите, или пък знам кой го е направил.
— Всяка отрова, която разрушава нервните тъкани — отговарям. — Списъкът е дълъг. Бензол, ацетон, етиленов гликол, кодеинов фосфат, арсеник.
Но аз не смятам, че е нещо подобно. Не вярвам Джейми да е поела бензол или антифриз, нито че някой препарат, например лакочистител или пестицид, е бил сложен в сушито или уискито й. Тези видове отравяния обикновено са инциденти. А не ужасите от кошмарите ми. Има много по-лоши неща, от които се страхувам. Химични или биологични агенти. Оръжия за масово поразяване, изработени от вода, прах и газ, убиващи ни с онова, което пием, докосваме и дишаме. Или с храната. Споменавам рицин, сакситоксин, тетродотоксин от риба фугу и сигуаетера. Споделям със Сами Чанг, че трябва да помислим и за ботулинов токсин, най-силната отрова на света.