— Ако нещо е било сложено нарочно в храната й, трябва да е било без мирис и вкус, нали? Особено в сушито.
— Да — съгласявам се. — Доколкото знаем, няма вкус.
— Какво искаш да кажеш?
— Кой яде отрова и после разказва за това?
— Примери за силни отрови, които нямат мирис и вкус? — пита той, сякаш е убеден, че крия нещо. — Кажи ми какво би използвала, ако ти беше убиец — продължава да ме притиска Чанг.
— Не бих използвала абсолютно нищо, защото никога не бих отровила никого, дори и да знам как. — Поглеждам го в очите. — Не бих помогнала на друг човек да отрови някого, дори ако смятам, че можем да се отървем безнаказано.
— Не го приемай буквално. Просто питам какво, според теб, би свършило работа. Нещо, което няма мирис и вкус и може да се сложи в сушито й. Освен бактерията, която причинява ботулизъм. Какъв друг пример ще ми дадеш?
Чанг прибира телефона в джоба си и слага нов чифт ръкавици, като прибира старите в плик, за да ги изхвърли на безопасно място.
— Трудно е да знаеш откъде да започнеш. А и в наши дни почти няма начин да знаеш какво има там, навън — отговарям. — Страховити химически и биологически агенти, създадени в лаборатории и превърнати в оръжие от собствената ни армия.
28
Връщаме се в спалнята, където Колин си събира нещата и говори по телефона, давайки инструкции на хората от моргата. Покрил е трупа на Джейми с хартиен чаршаф — жест на уважение и милост, който не беше необходим. Иронията определено ме впечатлява. Колин показа много повече загриженост за Джейми, отколкото тя някога бе проявила към него.
— Трябва да я поставите поне в два чувала за трупове — казва той по телефона, докато се разхожда покрай прозорците, чиито завеси са още спуснати.
Трудно е да разбереш кое време на деня е. Явно още вали силно. Чувам плющящия по покрива и стъклата дъжд.
— Точно така. Вземете всички предпазни мерки, необходими при работа с неизвестна зараза. А и винаги гледаме на всеки труп като на заразен, нали?
— Фентанил и рохипнол — използваното от изнасилвачите лекарство, нервни агенти като табун и зарин, антракс — обяснявам на Чанг. — Но някои от тях действат невероятно бързо. Ако някой е сложил рохипнол или фентанил в храната й, тя нямаше да изкара вечерта. Мисля, че първо трябва да проверим за клостридиум ботулинум.
— Ботулизъм. Зловеща история. Защо мислиш най-вече за това?
— Заради описаните симптоми.
— Странно е да решиш да отровиш някого с бактерии.
— Не са виновни бактериите, а отровата, произведена от тях — обяснявам. — Точно с това се занимава армията. Не се превръщат в оръжие бактериите, а отровата, която няма мирис и вкус. При това е сравнително лесно да се сдобиеш с нея, което пък я прави трудна за проследяване — казвам, като добавям още подозрения към самата мен. — Нямаме време за проби от лос. Между другото, не е хубаво да причиняваш подобно нещо на горкия лос. Инжектираш го със серум и чакаш с дни да видиш дали ще умре.
Колин закрива мобилния си с ръка и ме пита:
— Какво за ботулизма?
Казвам му, че трябва да проверим за него.
— Имаш ли определено място предвид?
Отговарям му, че имам идея.
Той кимва и се връща към разговора си.
— Точно така. По обичайния начин — с носилка и непромокаеми чували. Знам, че всичките са некачествени, но използвайте два или три, а после ги изгорете заедно със защитните дрехи, ръкавиците и всичко друго, което може да е заразено. Представете си, че имате опасения за хепатит, СПИН или менингит. За бога, не използвайте чувалите повторно и измийте и дезинфекцирайте всичко с белина… Да, бих.
— А твоята идея? — пита ме Чанг.
— Агресивна отрова — отговарям. — Бързодействаща. Направете проби за всичко възможно, но ботулизмът трябва да е на първо място в списъка. И ги направете колкото се може по-скоро. Имам предвид, веднага. През последните двайсет и четири часа умряха двама души, а трети е на системи и сигурно също ще умре. Нямаме време да чакаме за старомодни проби от лос, след като има нови и по-бързи методи. Моноклонални антитела или електрохимична луминесценция. Знам, че го правят във военния институт за медицински проучвания на заразните заболявалия във Форт Детрик. Няма проблем да им се обадя, за да проверя дали могат да направят тестовете. Но мисля, че ще е по-бързо и практично да работим с центъра по инфекциозни заболявания. Гласувам за тях. По-малко бюрокрация, а и съм сигурна, че имат машина за анализи, която да направи проби за биологични агенти като ботулинови невротоксини, стафилококов ентеротоксин, рицин и антракс.