— Военният институт? — пита Колин и затваря мобилния. — Защо говорим за военните и какво, по дяволите, е това за клостридиум ботулинум? Наистина ли чух „антракс“?
— Просто говоря за различните възможности, ако се съди не само по този труп, но и по останалите — отговарям. — Три случая, а докладваните симптоми са едни и същи.
— Мислиш, че това е проблем на Министерството на отбраната или тероризъм? Защото военните няма да помогнат, освен ако не става дума за това. Разбира се, знам, че вероятно познаваш доста хора там.
— Точният отговор в момента е, че не знаем с какво си имаме работа — отговарям. — Но това, което ми се върти в главата, са останалите случаи. Имам предвид онези, за които ти ми разказа. Бари Лу Ривърс и другите затворнички, умрели внезапно и подозрително в женския затвор. Неясен пристъп, и хората спират да дишат. Предполагам, че в онези случаи не си правил проба за ботулизъм.
— Нямаше причина да се сетя за това. Нито пък някой друг се сети — казва Колин.
— Добре, ще говоря направо. В момента се тревожа за сериен отровител. И никой не се надява повече от самата мен, че греша. — После разказвам за жената с колелото снощи, която достави храната в мига, когато се канех да вляза в кооперацията.
Добавям как останах с впечатлението, че Джейми не е поръчвала сушито, а жената, която го достави, спомена, че в ресторанта имали номера на кредитната карта на Джейми. Каза, че редовно й доставяли храна.
— Като се замисля, разбирам, че жената ми даде доста информация. Прекалено много информация. Смътно си спомням, че нещо ми се стори странно.
— Може би се е опитвала да те убеди, че работи като доставчик, защото не е такъв — отбелязва Колин. — А човек, който поръчва храната, взема я, отравя я и се преструва на доставчик от ресторанта.
— Ако някой, който работи в ресторанта, е виновен за станалото, няма да е трудно да го открием — обажда се Чанг. — Това би било много рисковано. Всъщност, адски тъпо.
— Лошото е, че едва ли е била служителка на ресторанта — казва Колин. — А в такъв случай ще е невероятно трудно да се проследи. Ако жената върши това от известно време, значи в никакъв случай не е глупава.
— И явно определено познава навиците на починалата — добавя Чанг и поглежда трупа на леглото. — Откъде си поръчва храна, какво харесва, къде живее и така нататък. Марино споменавал ли е дали тя е имала други приятели или познати в района?
Отговарям, че не е, и повтарям, че сушито като че ли не беше включено в менюто за снощи. По всичко личеше, че Джейми не бе възнамерявала да яде суши или да го сервира на нас, а и със сигурност е знаела, че и двамата с Марино не ядем суровата храна. Разказвам как пристигнах в апартамента и разбрах, че Джейми е отишла до близкия ресторант, за да вземе вечерята ни, а когато се върна, носеше предостатъчно и за трима ни. Но все пак, когато й се удаде случай да яде суши, се пошегува, че била пристрастена към него и го поръчвала поне три пъти седмично. Доставяли й го у дома и май била единствената им клиентка, която не вечеряла в ресторанта.
— Катлийн Лоулър също е яла нещо, което не е било в менюто — напомням им. — Съдържанието на стомаха й показваше, че е яла пиле и спагети, вероятно и сирене, а останалите затворнички получили обичайната си закуска от яйца на прах и овесени ядки.
— Не си е купила пилешко и спагети от затворническия магазин — казва Чанг. — Боклукът й липсваше, а и в мивката имаше нещо странно. Ако е било отрова, то тя не беше безцветна и без мирис.
— Или са я извели за специално хранене, или очевидно някой й е донесъл пилето и спагетите, а вероятно и сиренето, в килията — подчертавам. — Сигурно сте забелязали, че Джейми е монтирала охранителни камери от външната страна на кооперацията и пред вратата на апартамента си. Въпросът е дали те записват — Марино ще знае подробностите. Мисля, че той й е помогнал, или поне я е посъветвал. Може да намерите и дигиталното устройство за запис, ако има такова.
— Камерите са нейни? Онази отвън е нейна, а не на кооперацията? — пита Колин.
— Да, нейни са.
— Идеално — кимва Чанг. — Помниш ли как изглеждаше жената?
— Беше тъмно и я видях съвсем за кратко — отговарям. — Имаше каска с лампички, колело и някаква чанта или раница, в която беше храната. Бяла жена. Сравнително млада. Черен панталон, светла риза. Връчи ми плика, изрецитира поръчката, а аз й дадох десет долара бакшиш. После влязох вътре и взех асансьора до апартамента на Джейми.
— Имаше ли нещо необичайно в плика с храната? — пита Калин.
— Просто бял плик с името на ресторанта. Разписката беше закачена на него. Марино го отвори, сложи сушито в хладилника, а Джейми го сервира и изяде по-голямата част. Различни видове рулца и салата с водорасли. Сигурно е останала една салата, която прибрах в хладилника, когато й помагах да разчисти снощи. Трябва да извадим кутиите от боклука и да приберем всички остатъци.