— Включително плика и разписката — добавя Чанг. — Определено трябва да вземем отпечатъци от тях. И ДНК проби.
— Смятам, че е мъртва поне от дванайсет часа — казва Колин и затваря кутията си. — Станало е рано сутринта. Не мога да определя съвсем точно. Между четири и пет часа. Не виждам нищо, което да показва какво се е случило с нея, освен очевидното, а ако и останалите два случая са отравяния… — Има предвид Катлийн Лоулър и Дон Кинкейд. — Как е възможно това? Как се отравят затворнички, които се намират на хиляди километри една от друга, а после и тази жена? Добрата новина, ако въобще може да се говори за добра новина в този случай, е, че отровата вероятно е била погълната, а не вдъхната или поета чрез кожата. Надявам се, че ние, останалите, сме здрави.
— Това е добре — казва Чанг, — като се има предвид, че ровихме из килията на едната жертва, а сега се каним да ровим из боклука на другата.
Връщам се във всекидневната. Бъркотията по масичката за кафе е същата като тази в банята. Разпилени навсякъде предмети, сякаш Джейми е изсипала нервно чантата си. Флакон с болкоуспокояващи. Червила. Пудра. Четка за коса. Малко шишенце парфюм. Ментови бонбони. Носни кърпички. Хапчета против киселини и синузит. Чанг отваря портфейла от крокодилска кожа и намира кредитни карти и пари в брой. Докладва, че като че ли нищо не е откраднато, а аз му казвам, че трябва да провери и за скрито оръжие. Пистолетът, който вади от страничното отделение на голямата кафява кожена чанта, е „Смит енд Уесън“ трийсет и осми калибър. Той го насочва към тавана и изсипва шестте куршума в ръката си.
— Куршумите са „Златни точки“ — съобщава ни той. — Не се е шегувала. Само дето не е мога да застреля онова, което я е убило.
— Бих искала да се захванем с боклука — казвам и влизам в кухнята. — Мога да прибера всички кутии от ресторанта в чувал за боклук. Забелязах кутия с чували, докато й помагах да почисти. Ще ни свършат работа временно.
От шкафа под мивката вадя няколко черни чувала и решавам да прибера по една кутия във всеки от тях. Докато се занимавам с кухненската кофа за боклук, Чанг отваря хладилника и оглежда съдържанието му, без да докосва нищо. Казвам му:
— Предполагам, че носиш непромокаеми лепенки.
От металната кофа се надига остра миризма на развалени морски дарове.
— Мамка му, това вони — изсумтява той.
— Джейми не изхвърли боклука снощи, а и аз не предложих да го направя вместо нея. Сега се радвам и благодаря на Бога за това. Трябва да направим всичко възможно най-непромокаемо, особено ако възнамеряваш да пренесеш уликите в собствената си кола.
— Може би има и по-добър начин — казва той, изважда няколко ролки лепенки и ги оставя на плота. — Май няма да е зле да повикаме хората, които работят с опасни химикали.
— Ако това беше необходимо, нямаше да съм още тук и да ти помагам.
Покривам плота с найлонови чували, без да си слагам маска. Носът ми е мой приятел, макар да не харесвам миризмата, която усещам.
— Докоснах всичко това, когато й помагах да почисти. Не носех ръкавици и не знаех, че има причина за тревога — продължавам. — Сигурна съм, че Колин има връзки в центъра за инфекциозни заболявания; аз също имам. Предлагам да им се обадим и да ги оставим да решат как да се справят с превоза, тъй като има потенциална вероятност за наличие на патогени или отрови в телесните течности и тъкани, вземани при аутопсия, както и в храните и кутиите. Но първата стъпка е да опаковаме всичко това — колкото може по-старателно и да го документираме. Не знам дали разполагате с етикети за биологична опасност и инфекции, или друг вид водоустойчиви опаковки. Трябва да отнесем всичко това в лабораторията и незабавно да го приберем в хладилник.
— Обикновено не се занимаваме с подобни неща. Нямам специални кутии за биологично опасни материали.
— Ще направим най-доброто възможно. Ето така.
Вадя от хладилника кутията със салата от водорасли и проверявам дали е плътно затворена.
— Ще я сложим в единия чувал, ще го увием около нея и ще го запечатаме с лепенка. После ще го приберем в друг чувал и ще постъпим точно по същия начин. За всеки случай — и трети чувал — обяснявам. — Мога да се заема с това, а ти да ми помагаш, или просто да стоиш и да наблюдаваш. Или ако предпочиташ, може да го направи Колин.