Пазарът „Чипеуа“ се намира само на няколко пресечки от кооперацията на Джейми и дома на семейство Джордан и близо до бившия център за наркомани на улица „Либърти“, където е живяла Лола Дагет, когато е била арестувана за убийството. Но ресторант „Савана Суши“ е почти на двайсет километра от апартамента на Джейми и всъщност е по-близо до женския затвор, отколкото до историческия квартал на Савана.
— Местоположенията ни говорят нещо. Има причина за тях, а и някакво послание — споделям с Марино, докато излизаме от буса в задушния нощен въздух, а водата капе от дърветата, излива се от улуците и се събира в локви с размера на малки езерца. — Джейми е попаднала в някаква матрица, в задния двор на злото. Ресторантът за суши е далеч на северозапад, в посока към затвора или летището. Може би го е открила на път нататък. Но защо не е използвала ресторант по-близо до дома си, след като е получавала доставки няколко пъти седмично?
— Това заведение се слави с най-доброто суши в Савана — отговаря Марино. — Тя ми го спомена веднъж, когато бях с нея и тя получи доставка. Попитах я как може да яде подобни гадости, а тя отговори, че това било най-хубавото суши в Савана, макар и не толкова добро като онова в Ню Йорк. Не че сушито изобщо може да е добро. Стръвта за риба си е стръв за риба, а червеите са си червеи.
— Как се доставя храна оттам с колело? Част от пътя е по магистралата. Да не говорим и за разстоянието, особено при такова време.
— Ей, имам нужда от една-две колички — извиква Марино на портиера. — Няма начин да позволя на никого да отнесе покупките ни горе — уведомява ме той. — Щом си правиш такъв труд да се увериш, че всички са в безопасност, няма да изпускаме нищо от погледа си. Нулева възможност някой да се добере до нещата ни. Не искам да кажа, че си откачена, но съм убеден, че някой страничен наблюдател би си го помислил. Все едно семейство Брейди14 са на почивка и не могат да си позволят да изядат един хамбургер или да си поръчат пица.
Не се доверявам на нищо. Дори на чаша кафе или бутилка вода, ако не съм ги купила лично. Докато сме тук, в Савана, и докато не разберем какво точно става, няма да приемаме доставки на храна или напитки от ресторанти или рум-сървис. Няма да докосваме пакетирана храна или да се храним навън. Вече предупредих, че няма да се нуждаем и от почистване на стаите. Никой освен нас няма право да влиза, освен ако е полицай или агент, на когото имаме доверие. А и някой постоянно трябва да е в хотела, за да е сигурно, че никой не влиза и не докосва нищо, защото не знаем срещу кого и какво сме изправени. Ще си оправяме леглата сами, ще си изхвърляме боклука и ще почистваме. Ще ядем само това, което аз сготвя, сякаш сме под карантина.
Марино закарва двете колички до задната част на буса и започваме да разтоварваме уреди, прибори, вода, безалкохолна бира, вино и кафе, пресни плодове и зеленчуци, месо, сирене и спагети, подправки и консерви.
— Не виждам как може да е съвпадение. — Продължавам да говоря за географията. — Искам да видя мястото от въздуха. Вероятно Луси ще може да ни покаже сателитна снимка на телевизора и да погледнем отблизо, защото това наистина означава нещо.
Бутаме претоварените колички през фоайето, покрай рецепцията и пълния бар. Хората гледат изумено двамата униформени, които изглеждат, все едно се нанасят тук завинаги.
— Но Джейми не е била тук, когато се е случило — казва Марино, докато бутаме количките към стъкления асансьор. — Не е живяла в този апартамент в средата на матрицата или в задния двор на злото. Не е била тук през 2002 година, когато са били убити семейство Джордан. Така че, каквото и да са означавали местоположенията тогава, сега не означават същото. Няма нищо общо. Просто си разтревожена. Но не знам за ресторанта за суши и колелото.
— Не съм сигурна, че няма нищо общо.
— Но пък ако ще тровиш храната й, няма да е много трудно, ако тя е била редовен клиент и непрестанно е получавала доставки — казва той. — Това е единствената връзка, която виждам. Заведение, откъдето е поръчвала постоянно. Няма значение къде се намира.
— А откъде ще знаеш, че Джейми поръчва постоянно оттам и в ресторанта разполагат с номера на кредитната й карта, ако не я наблюдаваш? Ако и двете не сте свързани по някакъв начин?
— Как, по дяволите, мислиш толкова много? В проклетата ми глава не е останала и една мисъл, а й признавам, че умирам за цигара. Виждаш ли? Не се крия. Не купих цигари, докато пазарувахме. Но се нуждая от цигара страшно много. Може и да изпия десетина бири.