— Луси е в стаята си и работи по компютрите си — съобщава ми Бентън, тъй като не попитах направо за нея, а той знае защо. — Излезе да потича, а после двамата отидохме на фитнес. Мисля, че се къпе, или поне се къпеше преди няколко минути.
Измивам новата дъска за рязане и две нови тенджери.
— Кей, ще се наложи да се справиш — казва Бентън и прибира шишетата с вода в хладилника.
— Да се справя с Луси или със станалото с Джейми? С какво да се справям в това положение, където никой не иска да се справям с каквото и да било?
— Моля те, не започвай да се отбраняваш — отвръща той и намира тирбушон в едно от чекмеджетата.
— Не се отбранявам — казвам мрачно. Започвам да беля лука и да мия чушките, а Бентън решава да отвори бутилка „Кианти“. — Не се опитвам да правя нищо друго, освен да поема отговорност и да постъпя правилно. Признавам, неприятно ми е, че те въвлякох във всичко това, но не знам как да се извиня за подобно нещо.
— Не си ни въвлякла в нищо.
— Тук сте, нали? Заключени в хотелска стая в Савана, Джорджия, с жена, която смята за разумно да изхвърли дрехите си. Която е на хиляди километри от къщи и се страхува да пие вода.
Бентън отваря виното. Изглежда, започваме същата разправия като в Кеймбридж, преди да дойда в Савана въпреки желанието на съпруга си. В кухнята сме, готвим и режем зеленчуци, пием вино, спорим и забравяме да ядем.
— Не съм говорила с Луси цял ден заради местата, където бях, и нещата, които вършех — казвам най-после, а той ме наблюдава безмълвно, очаквайки да излея чувствата си. — Мислех си, че е най-добре да говоря с нея лично, а не по телефона, докато се возя в буса на Марино.
Бентън ми подава чаша вино. Не съм в настроение да отпивам елегантно. Иска ми се да погълна чашата наведнъж. Една глътка, и веднага усещам ефекта.
— Не знам как да се справя с нея — промълвявам, внезапно натъжена до сълзи и толкова изморена, че едва стоя на краката си. — Не знам какво си мисли Луси за мен, Бентън. Какво знае за случилото се? Казаха ли й, че Джейми говореше завалено, а клепачите й бяха отпуснати, докато бях с нея снощи, но аз все пак я оставих? Знае ли, че бях ядосана и отвратена от Джейми и просто си тръгнах?
Започвам да изливам бутилка вода в една тенджера, но Бентън ме спира и взема бутилката. Оставя, я на плота и занася тенджерата до мивката.
— Стига — казва той. — Сериозно се съмнявам, че водата от крана е отровена. А ако е така, каквото и да правим, няма да спасим нито себе си, нито някой друг.
Той пълни тенджерата, слага я на котлона и го включва.
— Осъзнаваш ли прекомерната си бдителност, както и че част от нея е излишна? Имаш ли представа какво става с теб в момента? Защото според мен е повече от очевидно.
— Можех да се справя по-добре. Можех да направя нещо повече.
— Винаги се чувстваш така, и знам защо. Не искам да се връщаме към миналото, детството ти и какво са ти причинили дадени събития. Ще прозвучи прекалено просто сега, а и знам, че ти е писнало да ти го казвам.
Слагам сол във водата на печката и отварям консерва с домати.
— Грижила си се за умиращ родител и не си могла да го спасиш. Такова е било детството ти. — Бентън повтаря същото, което ми е казвал и преди. — Децата приемат някои неща много по-тежко от възрастните. Запечатват се в мозъка им. Когато се случи нещо лошо, което не си успяла да предотвратиш, обвиняваш себе си.
Пускам малко пресен босилек и риган в соса. Ръцете ми треперят леко. Заливат ме вълни от тъга, а и съм разочарована от себе си, защото наистина можех да се справя по-добре. Независимо какво твърди Бентън, проявих небрежност. По дяволите детството ми. Не мога да го виня за небрежността си. Нямам оправдание.
— Трябваше да се обадя на Луси — казвам на Бентън. — Просто избягвах разговора. Избягвах го още от мига, когато ви видях пред кооперацията.
— Съвсем разбираемо.
— Но не е правилно. Ще отида да поговоря с нея, освен ако ми откаже. Не бих я обвинила, ако го направи.
— Тя не обвинява теб — казва той. — Не е доволна от мен, но не обвинява теб. Поговорих малко с нея, а сега е твой ред.
— Аз обвинявам себе си.
— Трябва да престанеш.
— Бях вбесена снощи, Бентън. Изфучах от апартамента й.
— Наистина трябва да престанеш, Кей.
— Почти мразех Джейми за онова, което причини на Луси.
— Имаш повече право да я мразиш заради онова, което причини на теб — казва той. — Онова, което причини на Луси, е достатъчно лошо, но не знаеш останалото.
— Останалото е това, което намерихме в апартамента й днес. Тя е мъртва.