— Останалото започва в Китайския квартал. И не преди два месеца, както те е убедила Джейми. Както е убедила и Марино, когато е хванал влака, за да се види с нея в Ню Йорк. Започнало през март. С други думи, скоро след като Дон Кинкейд се опита да те убие.
— Китайският квартал?
Нямам представа за какво говори Бентън.
— Джейми те манипулира, за да дойдеш тук в Савана и да й помогнеш. Манипулира и ФБР, и горкия Марино. Ресторант „Форлини“. Знам, че го помниш, тъй като си ходила там с Джейми доста пъти.
Популярно заведение за адвокати, съдии, ченгета и ФБР „Форлини“ е италиански ресторант, който кръщава сепаретата си на шефове от полицията и пожарната — същите хора, които Джейми твърди, че са я изгонили от работата й.
— Очевидно не знам всички подробности, които тя е споделила с теб снощи — продължава Бентън. — Но това, което ми разказа по-късно по телефона, бе достатъчно, за да ме накара да задам няколко въпроса и да проверя някои неща. И не на последно място — двамата агенти, които уж отишли в дома й и я разпитвали за теб. И двамата са от нюйоркския клон на ФБР и никога не са ходили в дома й. Говорила с тях една вечер във „Форлини“ в началото на март и размътила водата, както определено обичаше да прави.
— Размътила водата с информация за мен? Натам ли биеш? Значи ме е злепоставила, за да ми покаже колко се нуждая от помощта й?
— Мисля, че схващаш.
Лицето на Бентън е мрачно, но и тъжно. Долавям разочарованието му по отпуснатите му рамене и сенките по лицето му. Той харесваше Джейми едно време, а знам какво мисли за нея сега, жива или мъртва.
— Постъпила е доста долно — казвам. — Клюки във ФБР, че може би има основание за защитата на Дон Кинкейд. Че съм нестабилна и потенциално склонна към насилие или мотивирана от ревност. Господ знае какви ги е надрънкала. Защо го е направила? Как е могла да го направи?
— Била е все по-отчаяна и нещастна. Убедена, че всички са против нея. Ревнива, завистлива и проклета. Можем да я анализираме до края на живота си и никога да не разберем. Но е постъпила ужасно. Непростимо е да те манипулира и изложи на опасност, за да направиш онова, което тя иска. А и не си единственият човек, с когото се е отнасяла така. Говорих с един-двама агенти, които са прекарали известно време с нея, и чух разни истории.
— Имаш ли представа какво се случва в момента? Кой може да я е убил? Кой може да е извършил всичко това? ФБР знае ли нещо?
— Ще бъда съвсем откровен, Кей. Нямаме абсолютно никаква представа.
Счуквам пресен чесън и сипвам зехтин в соса, после започвам да търся кутията с настърган пармезан. Намира се в чекмеджето на хладилника, където я е оставил Марино. Навсякъде, където потърся храна или подправки, цари пълен хаос и нищо не е на мястото си. Имам чувството, че се въртя в кръг и не мога да мисля.
— Би ли ми помогнал да сервираме? — питам Бентън.
В същия момент вратата вдясно от трапезарията се отваря и застивам на място.
Косата на Луси е мокра и сресана назад. Боса, по долнище на пижама и сива тениска от ФБР, която носи още от академията.
Искам да й кажа нещо, но не мога.
— Има нещо, което трябва да видиш. А и да чуеш — казва ми тя, сякаш нищо не е станало, но виждам подутите й очи и устни.
Плакала е.
— Проникнах в охранителната камера — казва тя.
Поглеждам Бентън, чието лице е непроницаемо, но знам какво мисли за извършеното от племенницата ми. Не иска да има нищо общо с това. Започва да разбърква доматения сос с гръб към нас.
— Ще го довърша — казва той. — Мисля, че помня как се правят спагети. Ще ви извикам, когато е готово. Поговорете си на спокойствие.
— Марино ли ти даде паролата? — питам Луси, докато отиваме към стаята й.
— Не му казвай за това — отговаря ми тя.
30
Две червени пилотни лодки с буфери от черни автомобилни гуми бутат товарен кораб на запад по реката. Пъстри контейнери са подредени нависоко и ми напомнят за онова, което аз трябва да нося и върша. Струва ми се повече, отколкото мога да понеса. Не съм убедена, че мога, и се моля за сила.
„Мили боже“, обръщах се към Господ навремето, когато бях дете. Но честно казано, не съм го правила от много години. Не знам кой или какво е Господ, тъй като всеки, когото попитам, го определя по различен начин. Всемогъща сила или вълшебно същество на златен трон. Обикновен човек, натоварен с какво ли не, който пътува по прашна пътека, ходи по вода и проявява милосърдие към жената до кладенеца, като приканва безгрешните да хвърлят първия камък. Или женски дух, намиращ се в природата, или всеобщата съвест на вселената. Не знам.