Тя чака да потвърдя, че красотата й не е изгубена наистина, а причина за неприятното отражение е стоманеното огледало. Вместо това отбелязвам, че описаното от нея звучи доста тежко и ако се озова в същото положение, вероятно ще споделям тревогите й. Ще ми липсва свежият полъх на вятъра, както и гледката на залеза и океана. Ще ми липсват горещите вани и опитните фризьорки. Съчувствам й най-силно заради храната, защото за мен яденето е повече от необходимост и обичам да говоря за него. Храната е ритуал, награда, начин да успокоя нервите си и да си оправя настроението.
Всъщност, докато Катлийн Лоулър продължава да говори, да се оплаква и да обвинява другите за тежкия си живот, аз си мисля за вечерята и откривам, че я очаквам с нетърпение. Няма да ям в хотелската стая. Това е последното, което ми се иска да направя, след като прекарах часове в мърлявия вонящ бус, а сега и в затвора с невидимата парола, отпечатана на ръката ми. След като се нанеса в хотела в историческия квартал на Савана, ще обиколя край речната улица и ще намеря гръцки или кейджънски3 ресторант. Или пък италиански.
Точно така, италиански. Ще изпия няколко чаши червено вино и ще прочета новините и имейлите си, за да не дам възможност на никого да ме заговори. Хората често го правят, когато пътувам сама. Ще седна на маса до прозореца, ще изпратя съобщение на Бентън и ще му кажа, че е бил прав за това, че нещо не е наред. Манипулират ме или ми устройват капан, и не съм добре дошла тук. Но възнамерявам да се добера до истината.
— Е, представи си вече да не знаеш как изглеждаш — казва окованата жена срещу мен.
Най-голямата й мъка е външният й вид, а не смъртта на Джак Филдинг и момчето, което е прегазила в пияно състояние.
— Имах невероятна възможност. Пропуснах истински шанс да стана известна — продължава тя. — Актриса, модел, прочута поетеса. Имам великолепен глас. Вероятно можех да композирам свои собствени песни и да стана певица като Кели Кларксън. Разбира се, когато бях млада, още нямаше „Американски идол“, а и повече приличам на Кейти Пери, особено ако тя също беше изрусена. Предполагам, че все още бих могла да стана прочута поетеса. Но успехът и похвалите са по-достижими, ако си красива, а аз бях. Навремето бях способна да спра движението. Хората ме зяпаха. Външният ми вид можеше да ми осигури желаното.
Катлийн Лоулър е неестествено бледа от годините, които е прекарала в затвора, скрита от слънцето. Тялото й е меко и безформено, не дебело, но отпуснато от заседналия живот. Гърдите й са увиснали, а бедрата й се разливат по седалката на пластмасовия стол. Някога съблазнителната й фигура сега е безлична като бялата затворническа униформа, която носят жените в „Браво“.
— Имам чувството, че вече не съм човешко същество, а съм еволюирала в обратната посока, върнала съм се към примитивно съществуване — казва тя саркастично с провлечения си южняшки акцент. — Знам, че вероятно се чудиш какво искам да кажа — отбелязва Катлийн, а аз си припомням нейните стари снимки, включително онези от ареста й през 1978 г., след като двамата с Джак били заловени да правят секс. — Но когато го видях в онова ранчо близо до Атланта… Е, тогава бях страхотна. Дълга копринена коса, едър бюст, задник като джорджийска праскова, дълги крака и огромни златистокафяви очи. Джак ги наричаше тигрови. Странно е как някои неща се предават, като че ли си бил програмиран в утробата или пък при зачеването. И не можеш да избягаш от тях. Рулетката се завърта и спира, номерът ти се появява и ставаш такъв, колкото и да се опитваш да се промениш, или пък въобще не се опитваш. А другите събития и хора само подсилват ангелското или дяволското, победителя или губещия у теб. Всичко се определя от завъртането на колелото. Решено е, а ти няма как да го промениш. Ти си учена. Не ти казвам нищо, което да не знаеш за генетиката. Сигурно разбираш, че природата няма как да се промени.
— Преживяното от хората също има голямо значение — отговарям.
— Можеш да го видиш и при кучетата — продължава Катлийн, без да се интересува от мнението ми. — Например хрътка, към която са се отнасяли лошо — тя ще реагира по определен начин на дадени неща и ще е доста чувствителна. Но е или добро, или лошо куче. Или може да бъде обучена, или не! Мога да извадя на бял свят онова, което вече е там, и да го дооформя. Но не мога да променя това, което е кучето по рождение.
Тя приключва, като ми казва, че двамата с Джак били сродни души и тя направила с него точно това, което направили на нея. По онова време не го разбирала, дори не можела да го осмисли, макар да била служителка в социалната служба и терапевт. Твърди, че самата тя била изнасилена на десетгодишна възраст от местния методистки свещеник.