— С колело ли е била?
— Не помни. Ще стигнем до колелото след минута. Сравнително млада. Бяла. Обикновена фигура. Говорела английски.
— Това отговаря на описанието на жената пред кооперацията на Джейми.
— Бих помислила, че Дон Кинкейд върши всичко това, но тя лежи в болница в Бостън и мозъкът й е мъртъв.
— Как е могла тази жена да знае, че ще се виждам с Джейми в точно определен час, след като самата аз не знаех за това до последната минута?
— Наблюдавала те е. Чакала е. Старата къща и площадът на отсрещната страна на улицата. Бившият дом на семейство Оуенс-Томас сега е музей и не е отворен нощем, а по площада няма движение. Много големи дървета и храсти, сенки, където да се скриеш, ако чакаш някого — отвръща Луси.
Спомням си как стоях пред кооперацията на Джейми и чаках Марино да ме вземе. Тогава ми се стори, че виждам как нещо се движи в сенките.
Луси взема листата от принтера и прави спретната купчинка. Горната страница е снимка от охранителната камера. Фигура, която бута колело през улицата. На заден план се вижда старинната къща.
— Или ме е проследила от хотела — предполагам.
— Не мисля така. Прекалено е рисковано. По-лесно е да вземеш храната, да се скриеш някъде на улицата и да чакаш.
— Не разбирам откъде е знаела, че ще бъда там.
— Липсващото звено — отговаря Луси. — Кой е общият знаменател?
— Нямам логичен отговор.
— Ще ти покажа. Трябва да поддържам репутацията си.
— Изглежда, че аз не мога да поддържам моята — казвам, но Луси май въобще не ме чува.
— Ненадежден агент. Хакер. — Луси повтаря думите на Джейми от снощи, които й казах.
— Когато чух всичко това, се разстроих — продължавам признанията си, а тя продължава да не им обръща внимание. — Побеснях, а не трябваше.
Луси преглежда някакво меню на „Мак“-а си. Два други лаптопа на бюрото показват програми, които извършват търсене, но не мога да разбера нищо. В контакта е включено и блекбери, което ме озадачава. Луси вече не използва такова. При това от доста време.
— Какво търсим?
Наблюдавам данните, които летят по лаптопите — думи, имена, цифри, символи.
— Обикновено проучване на данни.
— А какви са те?
— Имаш ли представа каква информация има в мрежата, стига да има начин да я намериш?
Луси е готова да говори за компютри, охранителни камери и данни — за всичко, с изключение на вечерята ми с Джейми и моята нужда племенницата ми, която обичам като собствена дъщеря, да ми прости за смъртта й.
— Със сигурност нямам — отговарям. — Но ако се съди по „Уикилийкс“ и други подобни, май вече няма тайни и нищо не е в безопасност.
— Статистики — казва Луси. — Данни, които се събират, за да търсим модели и да предвиждаме. Престъпни модели, например, за да напомним на правителството, че трябва да ни осигури пари, за да държим лошите хора далеч от улиците. Или статистики, които да ти помогнат да рекламираш продукт или услуга, например охранителна компания. Създаваш база данни със стотици хиляди или милиони клиентски файлове и хистограми, които можеш да покажеш на следващия потенциален клиент. Име, възраст, доход, цени на имоти, местоположение, прогноза. Кражби, обири, вандализъм, нападения, убийства и още прогнози. Нанасяш се в скъпа къща в Малибу и създаваш свое собствено филмово студио, а аз ще ти покажа, че е статистически невероятно някой да проникне с взлом в дома или работата ти, да нападне служителите ти или да изнасили някого на стълбите, ако имаш договор с компанията ми и аз инсталирам сложни алармени системи, а ти не забравяш да ги използваш.
— Семейство Джордан.
Луси очевидно бе търсила информацията за тяхната охранителна компания.
— Данните за клиентите са златна мина и се продават непрестанно, със скоростта на светлината — казва Луси. — Всички искат тази информация — реклама, проучвания, Министерството на вътрешните работи, специалните сили, които очистиха Бин Ладен. Всяка подробност за това, което търсиш в интернет, къде пътуваш, на кого се обаждаш и на кого пишеш имейли, какви лекарства купуваш с рецепта, какви са ваксинациите за теб и децата ти, кредитните ти карти и номерът на социалната осигуровка, дори отпечатъците ти и скенери на ириса ти, защото си дал личната си информация на осигурителна служба, която има пунктове по летищата и срещу месечна вноска не чакаш по дългите опашки, където стоят всички останали. Ако искаш да продадеш бизнеса си, този, който реши да го купи, ще иска данните на клиентите ти. В много случаи всъщност искат само това. Кой си и как си харчиш парите? Ела и ги похарчи при нас. И така данните се продават отново и отново.